Джон Хокс - Странникът

— Това е нашата армия. И Майкъл Кориган ще е новото ни оръжие.

Холис и Гейбриъл вдигнаха мотора и го качиха във вана.

— Ти караш — каза Холис и хвърли ключовете на Вики.

Двамата с Гейбриъл клекнаха до мотора. Мая остана на предната седалка, с пушка в скута.

Вики подкара из тесните улички. Гейбриъл не спираше да задава на Мая въпроси: за историята на семейството си — отчаяно му се искаше да разбере всичко, и то колкото се може по-бързо.

Вики знаеше много малко за странниците и арлекините и внимателно следеше разговора. Способността да отиваш в други светове явно беше генетична, но понякога се появяваха и странници без никакви роднински връзки. Арлекините ревниво пазеха родословието на странниците от миналото — точно така Тръна беше разбрал за бащата на Гейбриъл.

Холис живееше на няколко пресечки от школата си по капоейра. Къщите в квартала бяха с дворчета с цветни лехи отпред, но кварталните банди бяха изпонадраскали оградите с графити. Щом завиха по Флорънс Авеню, Холис каза на Мая да се прехвърли отзад, седна отпред и нареди на Вики да намалява, когато види групички младежи с широки панталони и сини кърпи. Спираха до тях, Холис слизаше, ръкуваше се с младежите — знаеше прякорите на всички — и казваше:

— Може да дойдат едни хора да разпитват за мен. Кажете им, че тук няма такъв човек.

Къщата на Холис беше зад телена порта с преплетени пластмасови ленти, така че като вкараха вана и затвориха, той не се виждаше от улицата. Холис отключи и влязоха. Беше чисто и подредено. Пердетата бяха от чаршафи, в чисти автомобилни джанти бяха наслагани портокали. Едната от стаите беше пълна с щанги — очевидно тук беше гимнастическият салон на Холис.

Седнаха в кухнята. Холис извади от килера една карабина, зареди я, сложи я на барплота и каза:

— Ако някой ни нападне, ще го задържа, а вие ще прескочите през оградата в двора на съседите.

Гейбриъл поклати глава.

— Не искам никой да рискува живота си заради мен.

— На мен ми плащат за това — отвърна Холис. — Мая го прави без пари.

После сложи вода за чай и извади хляб, сирене, ягоди и манго.

— Трябва да хапнем. Мисля, че ще ни стигне.

Вики почна да прави плодова салата, а Холис — сандвичи със сирене. Харесваше й да стои до плота и да реже ягоди. Чувстваше се неловко, седнала до Мая: тя изглеждаше изтощена, но явно не можеше да се отпусне. Вики си помисли, че е мъчително цял живот винаги да си готов да убиваш, винаги да очакваш нападение. Спомни си писмото, което Айзак Ти Джоунс беше написал на паството си за ада. Имаше истински ад, разбира се. Пророкът го беше видял със собствените си очи. „Но, братя и сестри, основната ви грижа трябва да е адът, който създавате в собствените си сърца“.

— Разказа ми някои неща за странниците в колата — каза Гейбриъл на Мая. — Ами останалото? Разкажи ми за арлекините.

Мая намести презрамката на калъфа с меча.

— Арлекините пазят странниците. Това ти е достатъчно.

— Има ли водачи и правила? Някой нареди ли ти да дойдеш в Америка?

— Не, решението беше мое.

— Но защо баща ти не дойде с теб?

Мая се беше втренчила в солницата по средата на масата.

— Баща ми го убиха преди седмица. В Прага.

— Табулата ли? — попита Холис.

— Да.

— Какво стана?

— Това не те засяга. — Гласът на Мая беше спокоен, но тялото й беше сковано от гняв. Вики усети, че тя може всеки момент да скочи и да ги убие всичките.

— Поех дълга да защитавам теб и брат ти — каза Мая. — След като всичко свърши, ще тръгна по следите на онзи, който уби баща ми.

— Двамата с Майкъл имаме ли нещо общо с това? — попита Гейбриъл.

— Не. Табулата преследва баща ми през целия му живот. За малко не го убиха преди две години в Пакистан.

— Съжалявам…

— Не си хаби чувствата — сряза го Мая. — Не усещаме нищо към останалия свят и не очакваме нищо в замяна. Когато бях дете, баща ми често повтаряше: Verdammt durch das Fleisch. Gerettet durch das Blut. Това означава: „Прокълнат от плътта. Спасен от кръвта“. Арлекините са осъдени да водят битка без край. Но може би странниците ще ни спасят от ада.

— И откога водиш тази битка? — попита Холис.

Мая отметна косата от лицето си.

— Баща ми казваше, че родословието ни на воини не е прекъсвано и датира от хиляди години. На Пасха палеше свещи и четеше осемнайсета глава от Евангелието на Йоан. След като Исус прекарва нощта в Гетсиманската градина, Юда идва с римски войници и слугите на първосвещеника.

— Знам този пасаж — каза Холис. — Всъщност в него има един много странен детайл. Исус би трябвало да е Княз на мира. В Новия завет никой никога не споменава оръжия или телохранители, но изведнъж един от учениците му…