Джон Хокс - Странникът

Мая беше проследена чрез използването както на компютърна имунологична програма, така и на обичайното сканиране на данни. Преди три дни беше влязла в един склад за автомобилни части и беше убила двама наемници. Беше избягала пеша, някой я беше откарал, купила беше кола или беше използвала обществен транспорт. Компютърният център в Лондон беше сортирал докладите на лосанджелиската полиция, в които се споменаваха млади жени във въпросния район. Когато това не даде резултат, влязоха в компютърните системи на таксиметровите компании, за да открият кой е викал кола до четири часа след убийството. Адресите на взимане и слизане бяха сравнени с информацията, събрана от имунологичните програми. Централният компютър разполагаше с имената и адресите на хиляди хора, които може би помагаха на странници и арлекини.

Преди пет години един екип за психологична оценка на Братството се беше включил в компютърната мрежа на магазините за хранителни стоки в САЩ. Щом някой си купеше нещо и използваше картата си за намаление, покупката влизаше в основната база данни. При първоначалното изследване психолозите на Братството бяха опитали да съпоставят консумацията на храна и алкохол на даден човек с политическите му пристрастия. Бун беше виждал някои от статистическите съпоставки. Бяха удивителни. Жените от Северна Калифорния, които купуваха над три вида горчица, обикновено се оказваха либерално настроени. Мъжете в Източен Тексас, които купуваха скъпа бутилирана бира, обикновено бяха консерватори. С домашен адрес и данни от минимум двеста покупки екипът психолози можеше съвсем точно да предвиди отношението на всеки към задължителната гражданска лична карта.

На Бун му стана интересно да разбере какъв тип хора се съпротивляват на реда и дисциплината в обществото. Опозицията понякога идваше от антитехнологично настроени прегръщачи на дървета, които ядяха органични продукти и избягваха фабрично произведената от Голямата машина храна. Но не по-малко опасни групи бяха организирани и от техноманиаци, които вечеряха с марсчета и търсеха из нета слухове за странници.

Докато прелиташе над Пенсилвания, от центъра в Лондон му изпратиха следното съобщение:

„Адресът на явката отговаря на адресната регистрация на Томас Ходещия по земята — племенник на убит индиански странник. Компютърната имунологична система е засякла негативни изказвания срещу Братството, качени от въпросния индивид на сайта на племето кроу“.

Самолетът рязко се спусна — наближаваха летището до изследователския център на „Евъргрийн“. Бун изключи компютъра и пак погледна Майкъл. Братството беше открило този млад човек и го беше спасило от арлекините, но той можеше да откаже да им сътрудничи. Бун се дразнеше, че хората все още отказват да приемат истината. Защо всъщност се тревожеха за религия и философи? Истината се определя от този, който е на власт.

Самолетът кацна на летище „Уестчестър Каунти“ и рулира към частен хангар. Бун слезе по стълбичката. Небето беше сиво, във въздуха витаеше усещане за студена есен.

Лорънс Такава — чакаше до линейката, която трябваше да откара Майкъл до изследователския център на фондация „Евъргрийн“ — каза:

— Добре дошли. Как е Майкъл?

— Ще се оправи. Всичко в центъра готово ли е?

— От два дни сме готови, остава да се направят някои последни настройки. Генерал Наш се свърза с екипа за психологична оценка и те ни предоставиха нова стратегия, с която да убедим Майкъл.

В гласа на Такава се усещаше леко напрежение и Бун го погледна по-внимателно. Помощникът на Наш винаги носеше нещо, което да подчертава властта му — папка, бележник, каквото и да е. Сега беше папка.

— Нещо май те притеснява — каза Бун.

— Новата стратегия изглежда доста агресивна — отвърна Лорънс. — Не знам дали е необходимо.

Бун погледна към самолета. Доктор Потърфийлд надзираваше екипа на спешна помощ, който сваляше носилката.

— След като арлекините хванаха Гейбриъл, всичко се промени. Трябва да сме сигурни, че Майкъл ще работи за нас.

Лорънс потупа папката.

— Четох докладите за двамата братя. Изглежда, са много близки.

— Обичта е важно средство за манипулация — отвърна Бун. — Можем да я използваме наравно с омразата и страха.

Сложиха носилката на Майкъл на количка и я забутаха към линейката. Доктор Потърфийлд беше до пациента си.

— Разбираш ли целта ни, Такава?

— Да, сър.

Бун махна към самолета, линейката и всички служители, които работеха за Братството, и каза отсечено: