Джон Хокс - Странникът

След като доктор Чатърджи потвърди смъртта, Майкъл взе списъка с местни погребални бюра от сестрата на рецепцията и се обади на едно от мобилния си телефон. Каза им адреса, поиска стандартна кремация и им даде номера на кредитната си карта. После попита Гейбриъл:

— Нали нямаш нищо против?

— Не, разбира се. — Гейбриъл беше като вцепенен, чувстваше се ужасно уморен. Погледна тялото под чаршафа. Черупка без светлина.

Докато не дойдоха двама мъже от погребалното бюро, напъхаха майка им в един чувал, сложиха я на количка и я откараха до една линейка. После линейката потегли, а те двамата останаха да стоят на вратата.

— Ако бях изкарал достатъчно пари, щях да й купя къща с голяма градина — каза Майкъл. — Мисля, че щеше да й хареса. — Огледа паркинга, сякаш беше загубил нещо ценно. — Една от целите ми беше да й купя къща.

— Трябва да поговорим за това, което ни каза.

— Какво има да говорим? Можеш ли да ми обясниш какво имаше предвид? Мама ни разказваше приказки за призраци и говорещи животни, но никога не е споменавала никакви странници. Странствахме само в проклетия пикап.

Гейбриъл знаеше, че Майкъл е прав — в думите на майка им нямаше смисъл. Винаги беше вярвал, че ще им даде обяснение за случилото се със семейството им. Сега вече никога нямаше да разбере.

— Но може една част да е истина. В смисъл че…

— Не искам да споря с теб. Беше дълга нощ и двамата сме уморена. — Майкъл го прегърна. — Сега сме само двамата. Трябва да се подкрепяме. Почини си. Ще поговорим утре сутринта.

После се качи на мерцедеса и излезе от паркинга. Докато Гейбриъл яхаше мотора, Майкъл вече завиваше по Вентура Булевард.

Луната и звездите бяха затулени от гъста мъгла. Пепел полепна по плексигласовата маска на шлема му. Гейбриъл даде на трета и изфуча през паркинга. Погледна по булеварда и видя как Майкъл зави по отбивката, която се качваше на магистралата. На стотина метра зад мерцедеса имаше четири коли — ускориха, събраха се в пакет и се насочиха към отбивката.

Всичко стана много бързо, но Гейбриъл знаеше, че колите са заедно и че следят брат му. Даде на четвърта и натисна газта. Усещаше вибрациите на двигателя по ръцете и краката си. Сега надясно. И беше на магистралата.

Настигна колите след около километър. Два вана без номера и два джипа с невадска регистрация. И четирите коли бяха с тъмни стъкла и беше невъзможно да се види кой седи вътре. Майкъл не беше променил начина си на каране — изглежда, не виждаше какво става. Изведнъж единият джип задмина Майкъл отляво и го засече, а другият се залепи отзад.

Четиримата шофьори явно имаха връзка — прегрупираха се и се подготвяха за действие.

Майкъл се престрои, за да се отклони по магистралата за Сан Диего, и Гейбриъл се плъзна в дясното платно. Всички вече се движеха толкова бързо, че светлините се стрелкаха като мълнии. Накланяне на завоя. Лека спирачка. Излязоха от разклонението и се насочиха нагоре по склона към Сепултура Пас.

След още един километър джипът пред мерцедеса намали ход, а двата вана минаха отляво и отдясно. Майкъл, приклещен между четирите коли, натисна клаксона и се изнесе вляво, но шофьорът на вана го застъпи и го удари странично. Четирите коли започнаха едновременно да намаляват. Майкъл се опитваше да се измъкне.

Телефонът на Гейбриъл иззвъня, той го включи и чу уплашения глас на Майкъл.

— Гейб! Къде си?

— На сто метра зад теб.

— Загазих. Притискат ме.

— Не спирай. Ще се опитам да те измъкна.

Моторът нацели една дупка и Гейбриъл усети как нещо подскочи в куриерската му торба. Гаечният ключ. И отвертката беше там. Като държеше кормилото с дясната си ръка, той дръпна лепката, бръкна в чантата и извади ключа. Даде газ и се вряза между мерцедеса на брат си и вана в крайното дясно платно.

— Приготви се — каза на брат си. — Зад теб съм.

Приближи до вана и фрасна страничното стъкло с гаечния ключ. То се напука. Гейбриъл замахна втори път и прозорецът се пръсна.

За миг видя шофьора — млад мъж с обица и бръсната глава. Дръпна се, когато Гейбриъл замахна към лицето му. Ванът зави рязко надясно и се удари в мантинелата. Чу се стържене на метал по метал, в мрака се разхвърчаха искри. Продължавай, помисли си Гейбриъл. Не се обръщай. И последва брат си към изхода от магистралата.

Четирите коли продължиха по магистралата, но Майкъл караше така, сякаш още го преследват. Гейбриъл го последва по стръмния път нагоре през каньона, към натруфените имения, кацнали на тънки метални пилони. След няколко резки завоя се озоваха на хълмовете над долината Сан Фернандо. Майкъл спря на паркинга пред една дъсчена църква. По асфалта се валяха празни бутилки и кутии от бира.