Джон Хокс - Странникът

Зад гърба им прозвуча лаещ смях. Този път снадките нападнаха от три страни. Мая се биеше с меча, пронизваше и посичаше сред вихър от зъби и нокти, червени езици и подивели очи, изгарящи от омраза. Отначало Холис стреляше по веднъж, за да пести муниции, после превключи на автоматична стрелба. Снадките нападаха отново и отново. Последната се хвърли срещу Мая. Тя вдигна меча, готова да я посече, но Холис пристъпи напред и застреля звяра в главата.

Стояха един до друг, заобиколени от трупове. Мая беше претръпнала отвътре, погълната от яростта на нападението.

— Ранена ли си? — Гласът на Холис беше рязък и напрегнат.

Мая се извърна към него.

— Мисля, че не. А ти?

— Една раздра рамото ми, но мога да си мърдам ръката. Хайде! Да се махаме от тук!

Мая пъхна меча в тубуса, стисна автомата в дясната си ръка и тръгнаха да търсят изхода. Отне им само няколко минути. Вратата беше метална и защитена с електромагнитни сензори. Кабел водеше от нея към електрическо табло и Холис го отвори. Вътре имаше кабели и ключове, обозначени с различни цветове. Това улесняваше нещата.

— Вече знаят, че сме в сградата — каза Мая. — Не искам да разберат, че сме стигнали до стълбата.

— Коя жица да срежем?

— Не режи нищо. Това само ще задейства алармата.

Никога не избягвай трудно решение, казваше й баща й. Само глупаците мислят, че винаги могат да направят правилен избор. Мая реши, че жиците за камуфлаж са зелените, а по червените тече ток. С горелката стопи пластмасовата обвивка на двата чифта червени кабели и ги свърза с малка метална щипка.

— Ще свърши ли работа?

— Вероятно не.

— Очакват ли ни?

— Сто на сто.

— Е, това звучи обещаващо. — Холис се подсмихна и това я ободри. Не беше като баща й, нито като Блажената майка, но започваше да мисли като арлекин. Трябва да приемеш съдбата си и да бъдеш смел.

Отвориха вратата и се озоваха на дъното на бетонно стълбище с електрически крушки на всяка площадка. Мая забърза нагоре.

Открий странника.

Кенард Наш поговори с един от техниците, които следяха квантовия компютър, потупа го по гърба като треньор, който връща играча на терена, после отиде да седне до Майкъл.

— Получихме предупреждение от нашите приятели. Това обикновено означава, че главното съобщение ще дойде до пет-десет минути.

Бодигардът на генерала Рамон Вега наля две чаши вино. Майкъл хрускаше една солена бисквита. Харесваше му да стои в тъмната стая и да наблюдава запечатания аквариум, пълен с течен хелий. Малките взривове непрестанно избухваха в зелената течност.

Електроните съществуваха в този свят, но квантовото свойство на свръх позиционирането им позволяваше да се включват и изключват, да са горе и долу, да се въртят наляво и надясно — и то в един и същ момент. За един почти незабележим миг те бяха и тук, и там, прекосяваха паралелни измерения. А в някакъв друг свят една по-развита цивилизация чакаше с друг компютър. Компютърът улавяше електроните, подреждаше ги в информационни пакети и ги пращаше обратно.

— Нещо конкретно ли очаквате? — попита Майкъл.

— Съобщение от тях. Може би награда. Преди три дни им изпратихме информацията, с която се сдобихме, когато ти влезе във Втория свят. Това поискаха те от нас — пътна карта от странник.

Наш натисна едно копче и от тавана се спуснаха три плазмени телевизионни екрана. Техникът в другия край на помещението се беше втренчил в компютърния екран и започваше да пише команди. След секунди на левия телевизионен екран се появиха светли точки и тъмни петна.

— Това ни изпращат. Бинарен код — обясни Наш. — Светло и тъмно е основният език във вселената.

Компютрите превеждаха кода и върху десния телевизионен екран се появиха цифри. Още малко забавяне и Майкъл видя на централния екран фигура от прави и извити под ъгъл линии. Приличаше на чертеж на сложна машина.

Генерал Наш се държеше като фанатик, който току–що е видял лицето на Господ.

— Точно това чакахме — измърмори той. — Виждаш новата версия на нашия квантов компютър.

— Колко време ще ви трябва да го построите?

— Персоналът ще анализира информацията и ще ми каже крайния срок. Дотогава трябва да продължим да радваме нашите нови приятели. — Наш се усмихна самоуверено. — Играя си игричка с тази друга цивилизация. Искаме да увеличим мощта на технологията си. Те искат да се движат свободно между световете. Ти си човекът, който ще им покаже как се прави.

Бинарен код. Цифри. И после чертеж на нова машина. Информацията от тази по-развита цивилизация течеше по трите екрана и Майкъл беше потресен от образите, които виждаше. Изобщо не забеляза кога Рамон Вега се беше приближил до генерал Наш и му беше подал мобилен телефон.