Джон Хокс - Странникът

Гейбриъл леко извърна глава и каза на Вики:

— Погледни в другия ван. Виж дали няма ключове на таблото.

Пастира извади арлекинския си меч и щракна предпазителя на мястото му.

— Добре. Да бъде както ти искаш. От това поне ще излезе нещо добро. Винаги съм искал да убия странник.

И зае поза за бой. Гейбриъл го изненада с мигновената си атака — затича се напред и се престори, че уж забива меча в лицето му, а когато Пастира парира, замахна към сърцето. Стомана срещаше стомана — два, три, четири пъти, но Пастира се отбраняваше с лекота. После внезапно отстъпи половин крачка назад, направи бързо движение с китката и изби нефритения меч от ръцете на Гейбриъл.

Мечът издрънча на бетона. Звукът отекна отчетливо в празния паркинг. Двамата се спогледаха и странникът видя ясно противника си. Лицето на Пастира беше надянало арлекинската маска, но нещо с устата му не беше наред. Тя леко потрепна, сякаш устните не можеха да решат дали да се усмихнат, или да се намръщят.

— Давай, Гейбриъл. Опитай се да си го вземеш…

Някой изсвири — остър, пронизителен звук. Пастира се извърна и в същия миг един нож профуча във въздуха и се заби в гърлото му. Той изпусна меча и падна на колене.

Мая и Холис влязоха през отворената врата. Арлекинът погледна към Гейбриъл — да се увери, че е добре — и после се приближи до смъртно ранения мъж.

— Ти предаде баща ми — каза му. — Знаеш ли какво му направиха? Знаеш ли как умря?

Очите на Пастира не можеха да се фокусират, но той кимна, сякаш ако признаеше вината си, щеше да си спаси живота. Мая събра дланите си като за молитва. После му нанесе бърз удар с крак и заби ножа още по-дълбоко, до дръжката.

Мая се извъртя и насочи автомата към високия мъж с бяла престилка.

— Недей! — възкликна Вики. — Това е доктор Ричардсън. Той е учен. Приятел. Помага ни да се измъкнем от тук.

Мая бързо прецени ситуацията и реши, че доктор Ричардсън е уплашен, но безвреден. Ако се паникьосаше в тунелите, щеше да се наложи да реши проблема. Гейбриъл беше жив, само това имаше значение.

Докато Холис обясняваше как са влезли в изследователския център, Мая се приближи до тялото на Пастира. Стъпи в кръвта, която се стичаше на ярки червени струи по бетонния под, наведе се и извади ножа си. Пастира беше предател, но Мая не се радваше на смъртта му. Спомни си какво й беше казал в склада за авточасти „Възкресение“. Ние си приличаме, Мая. И двамата сме отгледани от хора, които се прекланяха пред една изгубена кауза.

Върна се при групата. Холис спореше с Гейбриъл. Вики стоеше между двамата, сякаш се опитваше да постигне компромис.

— Какво има?

— Гейбриъл иска да намери брат си — каза Холис.

Идеята да останат в изследователския център явно ужаси Ричардсън.

— Трябва да тръгнем незабавно. Сигурен съм, че пазачите ни търсят.

Мая хвана Гейбриъл за лакътя и го дръпна настрани.

— Прави са. Опасно е да оставаме тук. Може да се върнем пак.

— Знаеш, че няма да стане — отвърна Гейбриъл. — И дори да се върнем, Майкъл може да го няма. Може да го преместят на друго място с още по-голяма охрана. Това е единственият ми шанс.

— Не мога да ти позволя да го направиш.

— Ти нямаш власт над мен, Мая. Решението си е мое.

Мая се чувстваше така, сякаш с Гейбриъл са вързани един за друг като катерачи по отвесна скала. Ако единият се подхлъзнеше или някой камък се откъртеше, и двамата щяха да паднат. Никой от уроците на баща й не я беше подготвил за подобна ситуация. Измисли нещо, каза си тя. Рискувай своя живот. Не неговия.

— Добре. Имам друга идея. — Говореше колкото се може по-спокойно. — Ти тръгваш, с Холис и той ще те изведе от сградата. А аз ти обещавам, че ще остана и ще потърся брат ти.

— Дори и да го откриеш, той няма да ти се довери. Майкъл се отнася подозрително към всички. Но мен ще послуша. Знам, че ще ме послуша.

Погледна я в очите и за един дъх — за един удар на сърцето — тя усети връзката помежду им. Отчаяно се мъчеше да намери правилното решение, но това беше невъзможно. Този път нямаше правилно решение, само съдба.

Обърна се бързо към доктор Ричардсън и дръпна закачения на престилката му пропуск.

— Това отваря ли врати тук?

— Половината.

— Къде е Майкъл? Знаеш ли къде го държат?

— Обикновено в охраняван апартамент в административния център. Сега се намираме в северния ъгъл на изследователския комплекс. Администрацията е от другата страна на правоъгълника, право на юг.

— И как да стигнем до там?