Джон Хокс - Странникът

— Използвайте тунелите и стойте далеч от коридорите по етажите.

Мая започна да вади патрони от джобовете си и да зарежда оръжието си.

— Върнете се в мазето — каза на Холис. — Изкарай двамата през вентилационната тръба и ни чакайте да дойдем с Гейбриъл.

— Не го прави — каза Холис.

— Нямам избор.

— Накарай го да дойде с нас. Извлечи го насила, ако трябва.

— Така би постъпила Табулата, Холис. Ние не действаме по този начин.

— Виж, разбирам защо Гейбриъл иска да помогне на брат си. Но и двамата ще загинете.

Тя вкара патрон в цевта и щракането на затвора отекна в празния паркинг. Никога не беше чувала баща си да каже „благодаря“. Арлекините не биваше да изпитват благодарност към никого, но тя искаше да каже нещо на човека, който се беше сражавал рамо до рамо с нея.

— Късмет, Холис!

— Ти имаш нужда от късмет. Огледайте набързо и се измитайте.

След няколко минути Мая и Гейбриъл вървяха по бетонния тунел, който минаваше под карето. Въздухът беше горещ и застоял. Чуваха как водата се стича по прикрепените по стените черни тръби.

Гейбриъл непрекъснато я поглеждаше. Чувстваше се неловко, почти виновен.

— Съжалявам, че трябва да правиш това. Знам, че искаше да тръгнеш с Холис.

— Изборът е мой, Гейбриъл. Не съм защитила брат ти, когато е бил в Лос Анжелис. Сега имам такъв шанс. — Избягваше да го погледне в очите. — Просто взимаме емоционално решение. От друга стана, може би не го очакват.

Стигнаха до административния център от другата страна на карето и пропускът на доктор Ричардсън им позволи да се качат по стълбите до фоайето. Мая го използва и в асансьора и на четвъртия етаж тръгнаха по покрития с мокет коридор. Надничаха в празните кабинети и заседателни зали.

Мая се чувстваше странно: с оръжие в ръка да гледа кафемашини и шкафове с папки, скрийнсейвър на компютър, който показва ангелчета, хвъркащи из синьото небе. Сети се за работата си в дизайнерското студио в Лондон. Беше прекарвала часове в бялата кутийка, с пощенска картичка от екзотичен остров на стената. Всеки ден в четири часа следобед дебела дама от Бенгалия минаваше с количка за чай. Сега този живот й изглеждаше далечен, като друг свят.

Взе едно кошче за боклук от един офис, после пак се качиха на асансьора. На третия етаж Мая заклещи вратите с кошчето. Тръгнаха бавно по коридора. Мая накара Гейбриъл да стои на три крачки зад нея, докато отваряше вратите.

Лампите на тавана хвърляха по пода странни сенки. В дъното на коридора една сянка изглеждаше малко по-тъмна. Всичко можеше да е. Вероятно изгоряла крушка. Когато се приближиха, сянката се раздвижи.

Мая се обърна към Гейбриъл и сложи пръст на устните си. Пази тишина. Посочи към един кабинет и му махна да се скрие зад бюрото. Отново погледна по коридора. Някой беше оставил количка за чистене пред последната врата.

Стигна до нея и до края на коридора, подаде глава за миг и рязко се дръпна, когато затрещяха изстрели. Куршумите се забиваха в стените и оставяха назъбени дупки.

Мая се затича обратно по коридора и гръмна пръскачката по средата на тавана. Пожарната аларма се включи. Един от наемниците надникна иззад ъгъла и започна яростно да стреля. Стената до Мая сякаш избухна, парчета мазилка се посипаха по мокета. Тя отвърна на огъня и мъжът се скри.

Водата шуртеше от разбитата пръскачка. Мая спря. Знаеше, че когато хората изпаднат в опасна ситуация, зрението им се ограничава, сякаш надничат в тунел. Огледай се, каза си и погледна към тавана. Прицели се и стреля два пъти в лампата над количката за чистене. Пластмасовата решетка се пръсна и в мазилката цъфна дупка.

Мая скочи върху количката, бръкна в дупката и напипа водопроводната тръба. С един бърз отскок плъзна количката по коридора и се вмъкна над окачения таван. Чуваше се само пожарната аларма и свистенето на водата от пръскачката. Мая уви крака около тръбата и увисна с главата надолу като паяк.

— Готови! — чу се глас. — Напред! — Мъжете изскочиха в коридора и започнаха да стрелят. След секунди алармата престана да вие и изведнъж стана съвсем тихо.

— Къде изчезна? — попита някой.

— Не знам.

— Внимавайте — обади се трети глас. — Може да е в някоя от стаите.

Мая надникна през дупката на тавана. Един, двама, трима наемници на Табулата минаваха точно под нея.

— Причет — каза третият глас. Изглежда, говореше по радиостанция или по мобилен телефон. — Видяхме я на третия етаж, но избяга. Да, сър. Проверяваме всяка…