Джон Хокс - Странникът

— Вървим надясно — заяви тя.

— Защо?

— Просто така.

— Левият тунел изглежда по-широк. Да тръгнем по него.

Тръгнаха по левия и десетина минути оглеждаха празни складови помещения. Накрая коридорът се оказа задънен. Върнаха се до арлекинската лютня, която Мая беше надраскала на стената с ножа си.

Холис се ядоса.

— Това не означава, че малката ти машинка за числа сочи верния избор. Стига, Мая. Числото не означава нищо.

— Означава, че завиваме надясно.

Влязоха във втория коридор и обезвредиха още един детектор. Изведнъж Холис спря и посочи нагоре. На тавана беше монтирана малка сребърна кутия.

— Това детектор на движение ли е?

Мая поклати глава.

— А какво е?

Тя го сграбчи за ръката и хукнаха по коридора. Бутнаха една метална врата и се озоваха в помещение, голямо колкото футболно игрище, пълно с бетонни подпорни колони.

— Какво става, по дяволите?

— Това е допълнителна охранителна система. Звуков детектор. Вероятно е свързан с компютърна програма, наречена „Ехо“. Компютърът филтрира механичните звуци и засича звука от човешки глас.

— Значи знаят, че сме тук?

Мая отвори тубуса.

— Детекторът може да е засякъл гласовете ни още преди двайсет минути. Хайде, трябва да открием стълбата.

В мазето имаше само пет източника на светлина: по една лампа в четирите ъгъла и пета в средата. Бавно запристъпваха между сивите колони към светлината в центъра. Бетонният под беше прашен, въздухът бе горещ и застоял.

Светлината премигна и угасна и те замръзнаха. Няколко секунди стояха в пълен мрак, после Холис запали единствения им фенер. Изглеждаше напрегнат и готов да се бие.

Доловиха стържещ звук, сякаш врата се отвори насила. Тишина. След това вратата се затвори с глух трясък. Мая я засърбяха връхчетата на пръстите. Докосна Холис по ръката — не мърдай, — а после чуха кратък лаещ звук, приличаше на кискане.

Холис насочи фенера между два реда колони и видяха как нещо притича в мрака.

— Снадки — каза той. — Пратили са ги да ни убият.

Мая бръкна в раницата и извади газовата горелка.

Ръцете й пипаха бавно, непохватно, докато се мъчеше да я запали. Изскочи син пламък и се чу тихо фучене. Тя вдигна горелката и направи няколко крачки напред.

Тъмни сенки се движеха между колоните. Пак кратко кискане. Снадките смениха позицията си, тичаха в кръг около тях. Мая и Холис застанаха с гръб един към друг в малкия осветен кръг.

— Не умират лесно — предупреди я Холис. — И ако ги простреляш в тялото, раната веднага заздравява.

— Ами в главата?

— Стига да можеш. Ще продължат да нападат, докато не ги избием.

Хиените бяха десетина — и се движеха бързо. Жълтеникава козина с черни петна. Тъпи тъмни муцуни.

Една от снадките се изкиска пронизително. Глутницата се раздели, пръсна се между колоните и атакува от две страни. Мая остави горелката на пода, изчака глутницата да се приближи на три метра и простреля водача. Куршумите се забиха в гърдите му и той политна назад, но останалите продължиха да настъпват. Холис стоеше до Мая и стреляше с пушката си по другата група.

Мая натискаше спусъка отново и отново, докато не изпразни пълнителя. Хвърли автомата, извади меча и го насочи напред като копие. Една снадка скочи във въздуха и се наниза на острието. Тежкото й тяло се стовари пред Мая. Тя отчаяно издърпа меча и посече другите две животни, които се нахвърлиха върху нея. Те заскимтяха и побягнаха.

Мая се извъртя и видя, че Холис се отдалечава от нея, опитваше се да смени пълнителя на пушката си. Три други снадки скочиха към него. Той се извърна, изпусна фенера, замахна с пушката към първата и я отблъсна. Другите две се хвърлиха върху него и той политна назад в мрака.

Мая грабна горелката с лявата си ръка и стисна меча с дясната. Втурна се към Холис, който се опитваше да се пребори с двете снадки. Замахна и отряза главата на едната, а другата прониза в корема. Погледна Холис. Якето му беше разкъсано отпред. Ръката му бе покрита с кръв.

— Ставай! — извика му. — Трябва да станеш!

Холис се надигна, олюля се, извади нов пълнител и зареди пушката. Една ранена снадка се опитваше да изпълзи по-надалече, но Мая замахна с меча като палач. После се изправи над мъртвия звяр. Ръцете й трепереха. Устата на снадката беше отворена и зъбите й се виждаха.

— Приготви се — предупреди я Холис. — Ще се върнат. — Вдигна пушката и започна да шепне една молитва на джоунситата: — Моля Господ с цялото си сърце. Нека светлината му ме пази от Злото, което…