Джон Хокс - Странникът

— Разбираме това. — Бун се усмихна съчувствено. — След време ще се върнете в аудиторията си, но в момента сте важен член на нашия екип. Казаха ми, че сте били тук снощи, когато са докарали Гейбриъл Кориган.

— Прегледах го набързо. Това е. Беше още жив.

— Точно така. Той е тук, жив е и сега трябва да се оправим с него. Това поставя един доста уникален проблем — как да държим странник заключен в стая? Според Майкъл, ако странникът е целият овързан, не може да излезе от тялото си. Но това може да доведе до здравословни проблеми.

— Точно така. Казах го на генерал Наш.

Бун се наведе напред и натисна едно копче на лаптопа. Шахматната дъска и фигурите изчезнаха.

— През последните пет години фондация „Евъргрийн“ спонсорира изследвания, свързани с причиняването на болка по неврологичен път. Сигурен съм, знаете, че болката е много сложен феномен.

— Болката се обработва в различни части от мозъка и се разпространява по мрежа от нерви — каза Ричардсън. — Така дори част от мозъка да не функционира, пак можем да реагираме на нараняване.

— Точно така, докторе. Но нашите изследователи откриха, че в пет различни части от мозъка могат да се имплантират проводници, като най-важните дялове са малкият мозък и таламусът. Вижте това. — Бун извади от джоба си дивиди и го сложи в компютъра на Ричардсън. — Заснето е преди година в Северна Корея.

На екрана се появи жълтокафеникава маймуна резус. Седеше в клетка и от черепа й се подаваха проводници, свързани с радиопредавател, прикрепен на тялото на животното.

— Виждате ли? Никой не реже животното, нито гори кожата му. Трябва само да натиснеш едно копче и…

Маймуната изкрещя и се просна на земята. Лежеше на пода на клетката, гърчеше се и тихо скимтеше.

— Виждате ли какво става? Няма физическа травма, но нервната система е обхваната от усещането за силна болка.

— Защо ми показвате това?

— Не е ли очевидно, докторе? Искаме да сложите проводници в мозъка на Гейбриъл. Когато се върне от пътешествието си, ще бъде освободен от каишите. Ще се радва на специални грижи и ще се опитаме да променим бунтарските му виждания относно определени въпроси. Но в мига, в който се опита да ни напусне, някой ще натисне копчето и…

— Не мога да го направя — каза Ричардсън. — Това е изтезание.

— Думата не е правилна. Просто осигуряваме начин за незабавна реакция на даден негативен избор.

— Аз съм лекар. Учил съм, за да лекувам хората. Това… това е неморално.

— Наистина трябва да поработите върху речника си, докторе. Процедурата не е неморална, тя е наложителна.

Нейтан Бун стана и тръгна към вратата.

— Проучете информацията на дивидито. След няколко дни ще ви изпратим още. — Усмихна се, кимна за довиждане и излезе.

Доктор Ричардсън се почувства като човек, който току-що е научил, че е болен от рак и злокачествените клетки се разпростират из кръвта и костите му. Заради страх и амбиция беше загърбил всички симптоми и сега вече беше прекалено късно.

Седеше в лабораторията и гледаше как различни маймуни се появяват на компютърния екран. Трябва да се измъкнат от клетката, помисли си. Трябва да избягат и да се скрият. Но заповедта беше дадена, копчето беше натиснато и те бяха принудени да се подчинят.

Проникването с взлом се смяташе за дребно, но важно арлекинско умение.

Когато Мая порасна и стана голямо момиче, Липата отдели три дни, за да я научи на всичко за ключалките, защитните карти и охранителните системи. В края на неофициалния курс френският арлекин й помогна да проникне в Юнивърсити Колидж в Лондон. Мотаха се по празните коридори и пъхнаха картичка в черното палто, което покриваше кокалите на Джереми Бентам.

Електронните проекти на изследователския център показваха една вентилационна шахта, която минаваше под земята и стигаше до мазето на сградата за генетични изследвания. На различни места от чертежите архитектът беше писал ПИЧ — бе отбелязвал пасивните инфрачервени детектори на движение. Имаше начин да се справят с този проблем, но Мая се тревожеше, че по-късно може да е поставена допълнителна охранителна система.

Във Филаделфия Холис спря пред един огромен търговски център. Купиха си екипировка за катерене от магазина за спортни стоки и флакон с течен азот от специализирания склад за медицински консумативи. До търговския център имаше магазин за домашни потреби и железария и те повече от час се разхождаха сред огромните щандове. Мая сложи в количката си чук, длето, фенерче, метален лост, малка газова горелка и клещи секачи. Чувстваше се така, сякаш всички ги гледат, но Холис се пошегува с младата жена на касата и излязоха, без никой да ги спре.