Джон Хокс - Странникът

Следобед стигнаха Пърчейз. Беше богаташки град с огромни къщи, частни училища и корпоративни централи, оградени от специално озеленени паркове. Мая реши, че е идеалното място за таен изследователски център. Хем беше близко до Ню Йорк и местните летища, хем Табулата лесно можеше да скрие дейността си зад високата каменна ограда.

Настаниха се в един мотел и Мая поспа няколко часа. Когато се събуди, Холис се бръснеше.

— Готов ли си? — попита тя.

Той си облече чиста фланелка и върза кичурите си на опашка.

— Дай ми няколко минути. Мъжът трябва да изглежда добре, когато ще се бие.

Към десет вечерта напуснаха мотела, минаха с колата покрай „Олд Оукс Кънтри Клъб“ и завиха на север по път с две платна. Лесно откриха изследователския център. На оградата бяха монтирани прожектори и в будката при входа имаше пазач. Холис непрекъснато поглеждаше в страничното огледало, но никой не ги следеше. След километър и нещо завиха на север по някакъв черен път и спряха до една ябълкова градина. Плодовете бяха обрани още преди седмици и земята беше покрита със сухи листа.

В пикапа беше много тихо. Мая осъзна, че й липсва музиката от високоговорителите — нали беше гърмяла по време на цялото пътуване.

— Ще е трудно — каза Холис. — Сигурен съм, че в центъра има много пазачи.

— Няма нужда да идваш.

— Знам, че го правиш заради Гейбриъл, но трябва да спасим и Вики. — Холис погледна през предното стъкло към нощното небе. — Тя е умна и смела и се бори в името на доброто. Всеки мъж би извадил късмет да е част от живота й.

— Май искаш ти да си този мъж.

Холис се разсмя.

Слязоха от пикапа и тръгнаха покрай градината и после през някакъв гъсталак. Мая носеше меча и автомата си, Холис — полуавтоматична пушка и брезентова торба, пълна с инструменти. Стигнаха до северната стена на изследователския център и откриха вентилационната шахта. Отворът й беше покрит с тежка метална решетка.

Холис отряза двата катинара със секачките и вдигна решетката с лоста. Светна с фенерчето надолу, но лъчът стигаше само на пет метра. Мая усети как я лъха топъл въздух.

— Според плановете шахтата отива право в мазето — каза тя. — Не мога да преценя колко е широко, така че ще тръгна първа.

— Как ще знам, че си добре?

— Ще отпускаш въжето с по един метър. Ако го дръпна два пъти, пускаш още.

Надяна сбруята за катерене, а Холис закачи карабинката и макарата за решетката. След като провериха всичко, Мая се спусна във вентилационната тръба, носеше няколко инструмента, скрити под якето. Беше тъмно, горещо и тясно. Почувства се така, сякаш се спуска в пещера.

След двайсетина метра спускане стигна до Т-образен възел, където тръбата се разклоняваше. Като висеше с главата надолу, тя извади чука и длетото и се приготви да пробие металния лист. Пот се стичаше по лицето й, докато удряше с чука. Изведнъж длетото мина през метала и се появи малка светла резка. Мая изряза дупка и огъна ламарината. Дръпна въжето два пъти, Холис го отпусна и Мая влезе в подземен тунел с бетонен под и каменни стени. Тук минаваха тръбите на водопровода, вентилацията и захранването. През пет метра светеха флуоресцентни лампи.

Трябваха им десет минути, за да прекарат и другия край на въжето и да спуснат раницата с инструментите. Пет минути след това Холис застана до нея и попита:

— Как ще стигнем до горния етаж?

— В северния ъгъл на сградата има аварийна стълба. Трябва да я открием, без да задействаме охранителната система.

Тръгнаха по тунела и спряха при първия отвор. Мая извади огледалце и го наклони под ъгъл. От другата страна на вратата имаше малка бяла пластмасова кутия с обектив.

— Според плановете използват пасивни инфрачервени детектори на движение. Усещат инфрачервените лъчи, които се излъчват от обектите, и задействат аларма, ако надвишават определена граница.

— Затова ли ни трябва азотът?

— Да. — Тя бръкна в раницата и извади флакона: приличаше на термос с дюза. Внимателно провря ръка през вратата и напръска детектора. Когато той се покри с бял скреж, продължиха по тунела.

Инженерите, които бяха строили подземната част, бяха написали числата на секторите по стените, но Мая не разбираше кое какво означава. На определени места в тунела чуваха постоянно бучене, приличаше на шум от парна турбина, но така и не можаха да видят машината. След като се лутаха десетина минути, стигнаха до ново разклонение. Два коридора водеха в различни посоки, като по нищо не личеше коя е правилната. Мая бръкна в джоба си и извади генератора на случайни числа. Нечетно означава дясно, реши тя и натисна копчето. Появи се числото 3531.