Джон Хокс - Странникът

Вики беше затворничка в дома на майка си. Следяха я както от Табулата, така и от паството. Камионът на електрическата компания си беше тръгнал от улицата, но се бяха появили други екипи за наблюдение. Двама мъже от кабелната телевизия започнаха да подменят разпределителните кутии на телефонните стълбове. През нощта дори не правеха и опит за камуфлаж. Един чернокож и един бял стояха в джипа, паркиран от другата страна на улицата. Веднъж една полицейска кола спря до джипа и двамата полицаи говориха с Табулата. Вики надникна иззад пердетата и видя как наемниците показаха някакви служебни карти. Накрая си стиснаха ръце с полицаите.

Майка й поиска закрила от църквата. Нощем един или двама души спяха във всекидневната. На сутринта нощната смяна си тръгваше и двама членове на църквата пристигаха, за да прекарат на свой ред деня в къщата. Джоунситата отричаха насилието, но се смятаха за защитници на вярата, въоръжени със словото на Пророка. Ако нападнеха къщата, те щяха да пеят химни и да легнат пред колите.

Вики прекара седмицата в гледане на телевизия, но накрая изключи телевизора. Повечето от програмите й се струваха детински и измамни, след като беше разбрала какво става под повърхността. Църковното настоятелство й изпрати гири и тя тренираше всеки следобед в гаража, докато мускулите не започнеха да я болят. Вечер стоеше до късно и търсеше в интернет тайни страници, създадени в Полша, Южна Корея и Испания, в които се говореше за странниците и Голямата машина. В повечето пишеше, че странниците били изчезнали, били избити от Табулата и нейните наемници.

Като малка винаги с нетърпение очакваше неделната служба. Ставаше рано, напръскваше косата си с парфюм и си обличаше специалната бяла рокля. Сега дните на седмицата й изглеждаха еднакви. В неделя сутринта — тя още се излежаваше — Джозета влезе в стаята й.

— Приготви се, Вики. Пращат кола да ни вземе.

— Не искам.

— Няма от какво да се страхуваш. Паството ще ти осигури защита.

— Не ме е страх от Табулата. Тревожа се за приятелите си.

Джозета присви устни. Вики знаеше какво си мисли майка й: те не са ти приятели. Остана до леглото, докато Вики не стана и не си облече роклята.

— Айзак Джоунс веднъж казал на брат си…

— Не ми цитирай Пророка, майко. Той е казал доста неща и те понякога си противоречат. Потърсиш ли основната идея, става ясно, че Айзак Джоунс е вярвал в свободата, състраданието и надеждата. Не може само да повтаряме думите му и да си мислим, че сме прави. Хората трябва да променят живота си.

След час седеше в църквата до майка си. Всичко си беше същото — познатите химни, старите пейки и лицата около нея — но тя не се чувстваше като част от службата. Цялото паство знаеше, че Виктория Син Фрейзър се е забъркала с Холис Уилсън и една зла жена-арлекин на име Мая. Не сваляха очи от нея и споделиха страховете си по време на общата изповед.

Изповедта беше нещо характерно за църквата на джоунситата, странна смесица от баптистка проповед и събрание на квакерите. Тази сутрин тръгна както винаги. Първо преподобният Джей Ти Морганфийлд отслужи молебен за манна в пустинята, не само за храната, дадена на израилтяните, но и за цялата благодат, отредена за всеки вярващ. Триото започна да свири госпели и паството изпя „Призови вярата си“ и един стар химн. По време на химна хората стояха прави и в края на всеки куплет даваха израз на безпокойството си.

Почти всеки спомена Вики Фрейзър. Тревожеха се за нея: но знаеха, че Господ ще я закриля. Вики гледаше право напред и се опитваше да не изглежда засрамена. От приказките им излизаше, че тя си е виновна, че вярва в „Дългът не е платен“. Още един куплет. Изповед. Пак куплет. Изповед. Искаше й се да избяга, но знаеше, че всички ще хукнат след нея.

А после вратата до олтара се отвори и от нея излезе Холис Уилсън. Всички млъкнаха, но това явно ни най-малко не го смути. Той застана най-отпред, бръкна в якето си и извади подвързано с кожа томче от „Събраните писма на Айзак Ти Джоунс“.

— Трябва да се изповядам — започна Холис. — Имам доказателство за всички вас. В четвъртото писмо, писано от Меридиан, Мисисипи, Пророкът казва, че няма такова нещо като истински изпаднал мъж или жена. Всеки, дори и най-големият грешник, може да реши да се върне при Бог и своето паство.

Холис погледна преподобния Морганфийлд и пасторът му отговори почти механично:

— Амин, братко.

Всички вярващи в църквата си поеха дъх и сякаш се успокоиха. Да, опасен мъж стоеше до олтара, но начинът, по който се изповядваше, им беше познат. Чак сега Холис погледна Вики и й кимна съвсем леко, за да потвърди връзката между тях.