Джон Хокс - Странникът

Изведнъж клаксонът на колата се включи и фаровете започнаха да премигват. Пулсиращият шум се заби в тялото му като острие на нож. Лорънс се паникьоса и заудря по стъклото с юмруци, но то беше бронирано и не можеше да го счупи.

Прехвърли се на задната седалка и отвори калъфа със стиковете за голф. Извади един метален и заудря по предното стъкло. Появиха се пукнатини като на сложен кристал, после стикът разби стъклото по средата.

Докато приближаваха към колата, двамата детективи извадиха пистолетите си, но Бун вече беше видял пръснатото стъкло и найлоновия плик в локвата.

— Нищо — каза Краус, след като надникна в купето.

— Да обиколим паркинга — предложи Мичъл.

Бун се върна в колата и пак се свърза с екипа от Лондон.

— Излязъл е от колата. Изключи алармата против крадци и почни да сканираш записите на всички охранителни камери на летището. Обърни специално внимание на зоната за пристигащи на терминала. Ако Такава вземе такси, искам да знам номера му.

Влакът се люшна напред и потегли с остро стържене на стомана. С мокра коса и подгизнало яке, Лорънс седна в единия край на вагона. Мечът беше в скута му, ножницата и златната дръжка все още бяха увити с кафява амбалажна хартия.

Знаеше, че двете охранителни камери на летището са заснели как се качва на автобуса за спирката на метрото. Наблюдателни камери имаше и на входа на метростанцията, на будката за билети и на перона. Табулата щеше да вкара изображенията от тези камери в собствените си компютри и да ги претърси, като използва технология за разпознаване на лица. Вече сигурно знаеха, че е във влак А и пътува към Манхатън.

Това, че го знаеха, нямаше да им свърши кой знае каква работа, ако останеше в метрото и продължеше да се движи. Метрото на Ню Йорк беше огромна система, многото станции имаха по няколко нива и различни коридори за изход. На Лорънс му стана забавно при мисълта, че може да остане да живее в метрото цял живот. Нейтан Бун и останалите наемници щяха да стоят безпомощно по пероните на местните станции, докато той профучаваше покрай тях.

Не можеше обаче. Накрая щяха да го засекат и да го причакат. Трябваше да намери начин да се измъкне от града, без Голямата машина да го види. Мечът и ножницата го караха да се чувства смел. Нали се беше опитал да се скрие в Третия свят, значи трябваше да открие подобни места и в Америка. Такситата в Манхатън бяха с регистрационни номера, но в предградията лесно можеха да се намерят и такива, които возеха на черно. Трудно беше да се засече такава кола. Ако шофьорът можеше да го прехвърли от другата страна на реката, в Нюарк, вероятно щеше да успее да се качи на някой автобус и да замине на юг.

Слезе на метростанция Източен Ню Йорк и се затича по стълбите да хване електричката за Манхатън. Дъждовна вода се процеждаше през решетките на тавана и във въздуха се носеше мирис на влага и плесен. Перонът беше пуст. Накрая светлините на влака се появиха от тунела. Продължавай да се движиш.

Винаги бъди в движение. Това е единственият начин да избягаш.

Нейтан Бун седеше в хеликоптера заедно с Мичъл и Краус. Дъждът продължаваше да се сипе върху циментовата площадка за кацане. И двамата детективи се подразниха, когато Бун им каза да престанат да пушат. Той не им обърна внимание, затвори очи и се заслуша в гласовете в слушалката.

Интернет екипът на Братството вече имаше достъп до наблюдателните камери на дванайсет различни правителствени и стопански организации. Докато хората бързаха по тротоарите на Ню Йорк, по коридорите на метрото, докато се спираха по ъглите на улиците и се качваха на автобусите, отличителните белези на лицата им се преработваха цифрово. Почти мигновено тези цифри се сравняваха с конкретния алгоритъм на Лорънс Такава.

Бун се наслаждаваше на представата за непрекъснатия информационен поток, който тече като тъмна студена вода през кабелите и компютърните мрежи. Това са просто числа, помисли си той. Всъщност на практика и ние сме точно това — числа. Отвори очи, когато чу гласа на Саймън Лютнър.

— Току-що пробихме системата за сигурност на Ситибанк. На Канал Стрийт има автомати с охранителна камера. Мишената току-що мина покрай камерата и се насочи към моста на Манхатън. — Говореше така, сякаш се усмихваше. — Явно не е забелязал охранителната камера. Вече са станали част от пейзажа. — Пауза. После: — В момента мишената е на тротоара на моста. Вече влязохме в охранителната система на пристанището. Камерите са монтирани на стълбовете с лампите и не се забелязват с просто око. Ще го проследим по целия мост.