Джон Хокс - Странникът

— Добро куче — тихо каза той. — Добро куче.

На каишката на кучето беше прикрепено найлоново пликче. Бун го отвори и извади защитния чип — целият беше в кръв.

Лорънс подкара на юг по Второ авеню. Капка дъжд се размаза на предното стъкло на колата му. Тъмносиви облаци покриваха небето — задаваше се страшна буря. Трябваше да кара внимателно. Беше превързал раната, но го болеше. Като се мъчеше да не обръща внимание на болката, той погледна през рамо към задната седалка. Предишния ден беше купил стикове и чанта за голф, с допълнителен калъф за пътуване. Сега мечът бе напъхан между стиковете.

Да стигне с колата си до летището беше пресметнат риск. Беше си мислил дали да не купи употребявана кола без вграден джипиес, но покупката можеше да бъде засечена от системата за сигурност на Табулата. Последното нещо, което искаше, бе да го разпитва компютър: защо си купихте друга кола, господин Такава? Какво й е на колата, предоставена ви на лизинг от фондация „Евъргрийн“?

Най-доброто прикритие беше да се държи колкото се може по-нормално. Щеше да иде с колата до летище „Кенеди“, да се качи на самолета за Мексико и да пристигне в Акапулко в осем вечерта. В този момент щеше да е изчезнал от Голямата машина. Вместо да иде на хотел, щеше да наеме някой мексиканец от онези, които чакаха с колите си на летището, и да се отправи на юг към Гватемала. Щеше да сменя шофьорите на всеки сто километра, да спи в малки пансиони и после да наема нов шофьор. Докато преминаваше през Централна Америка, щеше да избягва камерите и програмите за претърсване, така наречените „хищници“, до които имаше достъп Братството.

В подплатата на дъждобрана му бяха зашити дванайсет хиляди долара в брой. Не знаеше дали ще му стигнат. Вероятно щеше да се наложи да подкупва властите или да си купи къща в някой селски район. Но това бяха парите, с които разполагаше. Чековете и кредитните карти веднага щяха да бъдат засечени от Табулата.

Западаха още дъждовни капки, по две-три наведнъж. Лорънс изчака на светофара и видя как хората с чадъри ускоряват крачка, за да се подслонят някъде преди началото на бурята. Зави наляво и се отправи на изток, към тунела „Куинс Мидтаун“. „Време е да започна нов живот, каза си. Да захвърля стария.“ Свали стъклото на прозореца и започна да хвърля кредитните си карти на улицата. Ако някой ги намереше и ги използваше, това щеше да внесе допълнително объркване.

Хеликоптерът чакаше до изследователския център на фондацията. Бун слезе от колата, мина по тревата и се качи. Докато машината се издигаше, пъхна слушалката на мобилния телефон в ухото си и чу гласа на Саймън Лютнър.

— Такава е бил в административния център в Манхатън преди двайсет минути. Влязъл е в пощенския отдел, като е използвал пропуска си, и шест минути след това е напуснал сградата.

— Можем ли да разберем какво е правил там?

— Не веднага, сър. Но проверяват по списък писмата и пратките, които са били в помещението.

— Пуснете Такава за издирване по всички информационни канали. Проследете кредитната му карта и движението по банковите му сметки.

— Вече е направено. Вчера е изтеглил спестовния си влог.

— Влезте в системата за продажба на билети на авиолиниите и проверете дали има резервация на негово име.

— Слушам, сър.

— Насочете усилията най-вече към това да засечете колата му. В момента имаме едно основно преимущество. Такава бяга неизвестно накъде, но според мен едва ли предполага, че го търсим.

Надникна през страничния прозорец на хеликоптера. Видя асфалтирания път на Уестчестър Каунти и колите, които се движеха в двете посоки. Училищен автобус. Камион на „Федерал Експрес“. Зелена спортна кола, която непрекъснато задминаваше.

В миналото хората харчеха допълнително, за да сложат на колите си джипиес, но постепенно джипиесът се беше превърнал в стандартно оборудване. Показваше ти накъде да караш и помагаше на полицията да открива крадени коли. Даваше на службите, които се занимаваха със следенето на колите, възможността да отключват врати или да святкат фаровете, ако колата е загубена на някой паркинг, но едновременно с това превръщаше всяко превозно средство в движещ се обект, който лесно можеше да бъде следен от Голямата машина.

Повечето граждани дори не знаеха, че колите им имат вградени черни кутии, които дават информация за това какво се е случило в превозното средство секунди преди сблъсъка. Производителите бяха имплантирали в гумите микрочипове, които можеха да бъдат прочетени от сензори на голямо разстояние. Сензорите свързваха гумата с регистрационния номер на колата и името на собственика.