Джон Хокс - Странникът

Всички ядни мисли изчезнаха, когато наближи караваната до вятърния генератор. Гейбриъл седеше до масата за пикник под навеса от парашут. Щом я видя, се изправи и й помаха. Мая се вгледа в лицето му. Не изглеждаше ли различен? Променил ли се беше? Гейбриъл се усмихваше, сякаш току-що се е завърнал от дълго пътуване. И изглежда, се радваше, че я вижда.

— Минаха девет дни — каза той. — Започнах да се тревожа за теб, когато не се появи снощи.

— Мартин Гринуолд ми изпрати съобщение по интернет. Нямал вести от София, затова смятал, че всичко е наред.

Вратата на караваната се отвори и София Бригс се появи с пластмасова кана и три чаши.

— И за момента всичко наистина е наред. Добър ден, Мая! Добре дошла! — Сложи каната на масата и погледна Гейбриъл. — Каза ли й?

— Не.

— Премина четирите прегради. Вече защитаваш странник.

Отначало Мая изпита задоволство. Саможертвата й беше оправдана. Но после в ума й започнаха да напират черни мисли. Баща й беше прав: Табулата беше станала прекалено могъща. Все някога щяха да открият Гейбриъл и да го убият. Всичко, което беше направила — открила го беше и го беше довела до пътевиждащата, — само го теглеше по-близо към собствената му смърт.

— Това е чудесно — каза Мая. — Сутринта се свързах с моя приятел в Париж. Нашият шпионин го е уведомил, че Майкъл също е прекосил.

София кимна.

— Разбрахме преди теб. Гейбриъл го е видял, преди да премине преградата на огъня.

Слънцето залязваше. Тримата седяха под парашута и пиеха лимонада на прах. София предложи да направи нещо за вечеря, но Мая отказа. Гейбриъл беше стоял тук прекалено дълго и вече беше време да си тръгва. София вдигна една заблудила се кралска змия, която се беше свила на кълбо под масата, и я отнесе до силоза. Когато се върна, изглеждаше уморена и малко натъжена.

— Довиждане, Гейбриъл. Върни се, ако можеш.

— Ще се опитам.

— В древния Рим, когато велик пълководец се завръщал след удържана победа, по улиците на града организирали парад в чест на неговия триумф. Най-отпред носели оръжието на воините, които бил убил, и пленените знамена, после вървели пленените войници и техните семейства. След тях марширувала армията на пълководеца и неговите офицери и накрая великият воин — в златна колесница. Един слуга карал конете, а друг стоял до победителя и шепнел в ухото му: „Помни, че си смъртен. Помни, че си смъртен“.

— Предупреждение ли е това, София?

— Пътуването през световете невинаги учи на състрадание. Студен странник се нарича този, който поема по грешния път. Използват силата му, за да причинят нови страдания на света.

Мая и Гейбриъл се качиха във вана и поеха през пустинята. Светлините на Финикс проблясваха на запад, но небето над тях беше ясно и можеха да видят почти пълната луна и ярката мъглявина на Млечния път.

Докато караше, Мая обясни плана си. Трябваха им пари, безопасно скривалище и най-различни фалшиви документи. Липата пращаше долари на свръзки в Лос Анжелис. Холис и Вики още били там и било добре да имат съюзници.

— Не ги наричай съюзници — прекъсна я Гейбриъл. — Те са приятели.

На Мая й се искаше да му каже, че не могат да имат приятели — не и в действителност. Дългът й беше към него. Можеше да рискува живота си само за един човек. Основното задължение на Гейбриъл беше да се пази от Табулата и да оцелее.

— Те са приятели — повтори той. — Разбираш го. Нали?

Тя реши да смени темата и попита:

— Е, и как беше? Какво усещаш, когато минаваш през преградите?

Гейбриъл описа безкрайното небе, пустинята и необятния океан. Накрая й каза как е видял брат си в горящата църква.

— Говори ли с него?

— Опитах, но вече бях влязъл в прохода. Когато се върнах, Майкъл вече го нямаше.

— Шпионинът ни твърди, че брат ти бил готов да сътрудничи на Табулата.

— Не знаем дали е истина. Просто се опитва да оцелее.

— Не е само до оцеляването. Той им помага.

— И се тревожиш да не се превърне в студен странник?

— Възможно е. Студеният странник е човек, покварен от властта. Може да причини много беди на света.

Следващите двайсетина километра изминаха в мълчание. Мая непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане. Никой не ги следеше.

— Арлекините защитават ли студени странници?

— Разбира се, че не.

— Убивате ли ги?

Гласът му звучеше по-различно и Мая се обърна да го погледне. Гейбриъл се беше втренчил в нея, очите му я гледаха пронизително.

— Убивате ли такива хора?