Джон Хокс - Странникът

Кенард Наш седеше срещу него в черен кожен стол с чаша вино в ръка. Още при първия им разговор Майкъл се зачуди, че генералът не си води бележки. Сега осъзна, че камерите за наблюдение винаги са включени. Майкъл се наслаждаваше на факта, че всичко, което каже или направи, е толкова важно, че се записва и анализира. Целият изследователски център разчиташе на неговата сила.

Наш се наведе напред и тихо каза:

— И тогава започна пожарът?

— Да. Дърветата се подпалиха. Открих пътека, която водеше към град насред пустошта. Всички сгради също избухнаха в пламъци.

— Имаше ли някой там? — попита Наш. — Или беше сам?

— Първо помислих, че градът е празен. После влязох в малката църква и видях брат ми Гейбриъл. Не си проговорихме. Той влезе в проход, който вероятно води обратно към този свят.

Наш извади мобилен телефон от джоба на сакото си, натисна едно копче и се обади на Лорънс Такава.

— Копирай последните пет секунди от разговора ни и ги изпрати на господин Бун. Информацията му трябва колкото се може по-скоро.

Затвори телефона и вдигна чашата вино.

— Брат ти още е пленник, държан от терористична група, наречена „Арлекините“. Явно го учат как да преминава.

— Гейбриъл носеше нефритения японски меч на баща ни. Как е възможно това?

— Изследванията ни сочат, че странникът може да носи със себе си определени предмети, наречени талисмани.

— Не ме е грижа как ги наричат. Намерете ми и ми донесете един. Искам да имам оръжие, когато преминавам.

Генерал Наш кимна, сякаш искаше да каже: „Както искате, господин Кориган. Няма проблем. Ще го уредим“. Майкъл се облегна на стола си. Беше достатъчно уверен, за да отправи следващото си искане.

— В случай, че реша да посетя другите светове.

— Разбира се, че ще ги посетиш — каза Наш.

— Не ме заплашвайте, генерале. Не съм на служба във вашата армия. Ако искате да ме убиете, давайте. Ще изгубите най-важния елемент от проекта.

— Ако искаш пари, Майкъл…

— Разбира се, че искам пари. Но това не е най-важното. Това, което наистина искам, е цялата информация. Първия път, когато се срещнахме, ми казахте, че ще подпомогна постигането на прелом в технологиите. Казахте, че заедно ще променим историята. Добре, сега съм странник. Защо имам жици в мозъка? Защо си правите целия този труд?

Наш отиде до масата и си взе една сладка.

— Ела, Майкъл. Трябва да ти покажа нещо.

Излязоха от галерията и тръгнаха към асансьора.

— Всичко започна преди няколко години, когато бях в Белия дом и разработвах програмата „Свобода от страха“. Всички в Америка щяха да носят защитен чип. Щеше да се сложи край на престъпността и тероризма.

— Но не се получи — каза Майкъл.

— По онова време технологията ни не беше толкова напреднала. Не разполагахме с компютър, който да е в състояние да обработва такова огромно количество информация.

Излязоха от сградата и двама мъже от охраната ги последваха през двора към центъра на изследователския комплекс. Въздухът беше студен и влажен, дъждовни облаци скриваха нощното небе. Майкъл с изненада откри, че се отправят към компютърния център. Само специални технически лица имаха достъп до съоръжението.

— Когато поех ръководството на Братството, започнах да настоявам за разработката на квантов компютър. Знаех, че ще е достатъчно мощен, за да разрешава сложни задачи и да обработва огромно количество информация. Ако разполагахме с квантови компютри, щяхме буквално да можем да следим и наблюдаваме по цял ден всеки жител на земята. Някои хора може и да се опълчат, но повечето от нас с радост ще се откажат от правото си на уединение в замяна на сигурност. Помисли си за предимствата. Без повече отклонения от нормите. Без повече неприятни изненади.

— Без повече странници — добави Майкъл.

Генерал Наш се разсмя.

— Да, признавам си. Премахването на хора като странниците беше част от плана. Но всичко това се промени. Сега ти си на наша страна.

Майкъл и Наш влязоха в празното фоайе на компютърния център. Охраната остана отвън.

— Обикновеният компютър използва бинарна система. Размерът и мощността нямат значение, има само две възможности: нула или единица. Обикновените компютри могат да работят много бързо и в мрежа един с друг, но продължават да са ограничени само до тези две възможности. Квантовият компютър се основава на квантовата механика. Изглежда логично, че атомът може да се върти нагоре и надолу: нула или единица. Ето пак бинарна система. Но според квантовата механика атомът може да е горе или долу, или в двете състояния едновременно. Поради тази причина могат да се правят различни изчисления едновременно, и то с голяма скорост. Понеже квантовият компютър използва квантови суичове, вместо обикновени, разполага с невероятна мощ.