Джон Хокс - Странникът

Мая — моторът на Гейбриъл беше отзад във вана — караше на север към Лас Вегас. Билбордовете по пътя рекламираха казина, после на хоризонта изскочиха куп ярки небостъргачи. Тя мина покрай няколко мотела в покрайнините и се настани във „Фронтиър Лодж“ — десет самостоятелни стаи, построени като дървени хижи. Под крановете в банята имаше зелени петна и матракът беше продънен, но тя сложи меча до себе си и спа цели дванайсет часа.

Знаеше, че казината имат охранителни камери — някои от тях сто на сто бяха свързани с компютрите на Табулата.

Когато се събуди, извади спринцовка и инжектира серум в устните и под очите си. От серума изглеждаше дебела и отпусната, като жена, която има проблем с алкохола.

Мина през един голям магазин и си купи евтини крещящи дрехи — три четвърти панталони, розова фланелка и сандали, после мина през един магазин, в който възрастна жена с каубойски костюм продаваше гримове и перуки. Мая посочи една руса перука, поставена зад тезгяха на глава от стиропор.

— Тази е шампаненоруса, скъпа. Да я завия ли, или ще си я сложиш?

— Ще си я сложа веднага.

Продавачката кимна одобрително.

— Мъжете обожават русите коси. Направо ги побъркват.

Вече беше готова. Мина по главния булевард, зави надясно към Айфеловата кула, два пъти по-малка от оригинала, и остави вана на паркинга пред хотел „Лас Вегас“. Хотелът всъщност представляваше увеселителен парк, вдъхновен от Града на светлините. Имаше умалено копие на Триумфалната арка и боядисани фасади, които наподобяваха Лувъра и Парижката опера. Казиното на партера беше огромно, куполът му светеше с тъмносиня светлина, като безкрайния здрач над Париж. Туристи се щураха по калдъръмените улици към масите за блекджек и редиците игрални автомати.

Мая продължи към следващия хотел и видя гондолиери да возят туристи по канал, който не водеше никъде. Въпреки че всеки хотел беше посветен на различна тема, на практика всичките бяха съвсем еднакви. Нито една от залите в казината нямаше часовник или прозорци. Все едно беше някъде и никъде едновременно. Когато влезе в първото казино, изостреното й вътрешно чувство за равновесие й помогна да осъзнае нещо, което повечето туристи никога нямаше да разберат. Партерът беше леко наклонен, така че гравитацията притегляше посетителите по незабележим начин към мястото, където се намираха игралните автомати и масите за блекджек.

За повечето хора Лас Вегас беше щастливо място, където можеш да пиеш колкото си искаш, да залагаш и да гледаш как непознати жени си събличат. Но този град на удоволствието всъщност бе триизмерна илюзия. Охранителните камери наблюдаваха непрекъснато, компютри следяха залаганията и цял легион охранители с американското знаме, избродирано на ръкава на униформите, се грижеха никога да не се случи нещо наистина необичайно. Това беше целта на Табулата: илюзия за свобода при действителност под контрол.

В такава подредена обстановка трудно можеше да преметнеш властите. Мая цял живот беше избягвала Голямата машина, но сега трябваше да включи всичките си сетива да избяга, преди да я хванат. Сигурна беше, че компютърните програми на Табулата претърсват Голямата машина за всевъзможни данни — включително използването на кредитната карта на Майкъл. Ако картата беше обявена за открадната, щеше да си има работа с охраната, която нямаше никаква представа за Табулата. Арлекините избягваха да нараняват граждани или зомбита, но понякога се налагаше, за да оцелеят.

Провери и останалите хотели в района и реши, че хотел „Ню Йорк — Ню Йорк“ й дава най-много възможности за бягство. Прекара следобеда в един магазин на Армията на спасението и се сдоби с два използвани куфара и мъжки дрехи. Купи тоалетна чантичка и я напълни с крем за бръснене, наполовина празна паста за зъби, четка, която изтърка на паважа пред стаята си. Последните подробности бяха най-важни: пътни карти с отбелязан с молив маршрут от единия бряг до другия, с крайна точка Ню Йорк.

Гейбриъл беше оставил шлема, ръкавиците и рокерското си яке във вана. Тя ги облече. Все едно докосваше кожата на Гейбриъл, усещаше присъствието му. Имаше скутер, когато живееше в Лондон, но този италиански мотоциклет беше огромна и мощна машина. Трудно й беше да даде газ и когато сменяше скоростите, се чуваше стържене.

Вечерта остави мотора на паркинга пред „Ню Йорк — Ню Йорк“ и се обади от уличен телефон да си резервира апартамент. След двайсет минути влезе в огромното фоайе на хотела и се приближи към рецепцията с куфарите в ръце.