Джон Хокс - Странникът

— Не. Но ми се струва малко необичайно.

— Всяко ново преживяване е необичайно. Другото е да спиш и да ходиш по заседания. Ела и затвори вратата.

Гейбриъл се поколеба за миг, после дръпна люка. Стоеше на първото стъпало на метална стълба, която се виеше от външната страна на асансьорната шахта, оградена отвсякъде с телена мрежа. Две кралски змии лежаха на стълбите пред него, от другата страна на мрежата имаше още няколко. Пълзяха по водопроводните тръби, сякаш бяха разклонения на змийска магистрала, плъзгаха се една покрай друга, малките им езици се стрелкаха.

Той последва София по стълбите.

— Напътствала ли си някога човек, който се мисли за странник?

— Имала съм двама ученици за последните трийсет години: млада жена и по-възрастен мъж. Никой от тях не можа да премине, но може би вината беше моя. — София погледна през рамо. — Не можеш да научиш човек как да стане странник. Това е по-скоро изкуство, отколкото наука. Пътевиждащият може единствено да се опита да избере правилната техника, така че хората да открият сами силата си.

— И как го правиш?

— Отец Мориси ми помогна да запомня „Деветдесет и деветте пътя“. Това е ръкопис, съдържащ деветдесет и девет техники и упражнения, открити през годините от пророци от различни религии. Ако не си подготвен за книгата, можеш да решиш, че всичко е магия — куп щуротии, измислени от християнски светци, евреи, изучавали Кабалата, будистки монаси и така нататък. Но „Деветдесет и деветте пътя“ изобщо не е мистична. Представлява практически списък с идеи за постигането на една и съща цел: как да освободиш Светлината от тялото си.

Стигнаха до дъното на асансьорната шахта и спряха пред масивна врата, която се крепеше само на една панта. София свърза електрическия кабел и светна крушка. Бутнаха вратата, минаха по къс коридор и влязоха в тунел, достатъчно широк, за да се паркира в него пикап. Ръждясали трегери се редуваха по стените като ребра на огромно животно. Подът беше от метални плочи. Вентилационни и водопроводни тръби висяха над главите им. Старите флуоресцентни лампи бяха откачени и единствената светлина идваше от шест обикновени крушки, свързани към захранващия кабел.

— Това е главният тунел — каза София. — Километър и половина от единия край до другия. Прилича ми на гигантски гущер, заровен под земята. В момента се намираме по средата на тялото му. Ако тръгнеш на север към главата му, ще стигнеш до ракетен силоз номер едно. Предните крака на гущера водят до силози две и три, а двата задни — до командния център и жилищните помещения. Ако тръгнеш към южния край, ще откриеш радиоантена.

— Къде са змиите?

— Под пода или из шахтите над главата ти. — София го поведе по тунела. — Много е опасно да изследваш това място, ако не знаеш къде отиваш. Всички подове са кухи, монтирани са върху метални пружини, които могат да поемат ударната вълна при експлозия. Нивата са строени едно върху друго и на някои места може да паднеш доста надолу.

Завиха по страничен коридор и влязоха в голяма кръгла стая. Стените бяха от бетонни блокове, боядисани в бяло. Четири преградни стени разделяха стаята на спални помещения. В едно от тях имаше походно легло със спален чувал, възглавница и матрак от порест каучук. На няколко крачки от леглото бяха поставени втора газова лампа, кофа с капак и три бутилки вода.

— Това е било спалното помещение. Останах под земята няколко седмици, когато правех първоначалното преброяване на популацията кралски змии.

— И трябва да живея тук?

— Да. Осем дни.

Гейбриъл огледа празната стая. Приличаше му на затвор. Без оплаквания, каза си той. Прави каквото ти казва.

Остави раницата на пода и седна на леглото.

— Добре, да започваме.

София обикаляше из помещението, събираше парчета бетон и ги хвърляше в единия ъгъл.

— Първо най-основното. Всички живи същества носят специален вид енергия, наречена Светлина. Можеш да го наречеш и „душа“, ако желаеш. Теологията не ме вълнува особено. Когато хората умрат, Светлината се връща при енергията, която ни заобикаля. Но странниците са различни. Светлината им може да излиза и отново да се връща в живото им тяло.

— Мая каза, че Светлината преминавала в различни светове.

— Да, хората ги наричат „царства“ или „паралелни светове“. И тук можеш да използваш терминология, която има смисъл за теб. Свещените книги на всяка основна религия описват различните аспекти на тези светове. Те са източник на всевъзможни мистични представи. Много светци и пророци са писали за тях, но будистките монаси от Тибет са направили за пръв път опит да ги разберат. Преди китайската инвазия в Тибет имало теокрация в продължение на повече от хиляда години. Селяните се грижели за монасите и монахините, които можели да изучават писанията на странниците и да организират информацията систематично. Шестте свята не са нито будистка, нито тибетска идея. Хората от Тибет просто първи са седнали и са ги описали.