Джон Хокс - Странникът

Прескочи оградата и поговори със съседа, бивш главатар на банда: казваше се Дишоун Фокс и продаваше автомобилни гуми. Холис му даде 1800 долара, за да му купи на старо пикап с място за спане отзад.

След три дни пикапът беше паркиран на алеята на Дишоун, зареден с дрехи, консерви и муниции. Докато Холис търсеше разни неща за лагеруване, Гарви се завря на тавана. Той се опита да го подмами с гумена мишка и паничка риба тон от консерва, на Гарви продължи да се крие зад гредите.

Появи се камион на електрическата компания и трима мъже с каски уж започнаха да оправят електропровода на ъгъла. Пристигна и нов пощальон: бял, на средна възраст и с военна подстрижка: звъня на звънеца няколко минути, после си тръгна. След залез-слънце Холис пак се качи на покрива с автомата и няколко бутилки вода. Уличните лампи и смогът му пречеха да вижда звездите, но той лежеше по гръб и гледаше следите на реактивните самолети. Опита се да не мисли за Вики Фрейзър, но лицето й непрекъснато изникваше в съзнанието му. Повечето от момичетата в църквата се женеха девствени. Холис се чудеше дали и тя е девствена, или си има тайни гаджета.

Събуди се към два, понеже портата тихо изтрака. Няколко души се прехвърлиха през заключената метална врата на двора. След секунди разбиха задната врата и влязоха в къщата.

— Няма никой! — извикаха гласове. — Празно е! — Чу се трясък на чиния, на пода издрънча тенджера.

Минаха десетина-петнайсет минути. Холис чу как задната врата изскърца и се тресна, после две коли запалиха и се отдалечиха. Отново стана тихо. Холис метна автомата през рамо и се спусна от покрива. Щом стъпи на земята, махна предпазителя.

Клекна в една цветна леха. Долавяше приглушеното бумтене на басите от стереото на преминаваща кола. Тъкмо се канеше да прескочи оградата към двора на Дишоун, когато се сети за котарака. Може би наемниците на Табулата го бяха уплашили, докато претърсваха, и беше слязъл от тавана?

Отвори задната врата и се вмъкна в кухнята. През прозорците се прокрадваше слаба светлина, но успя да види, че наемниците са обърнали къщата с краката нагоре. Вратата на килера беше отворена и всичко от кухненските шкафове беше съборено на земята. Холис стъпи върху парчета от счупена чиния и се сепна от хрущенето. Спокойно, каза си. Гаднярите си отидоха.

Къс коридор водеше към банята, спалнята и помещението, където държеше спортната си екипировка. В края на коридора друга врата водеше към L-образната всекидневна. В дългата част на помещението Холис слушаше музика и гледаше телевизия. Късата беше превърнал в кът за спомени, както сам го наричаше — там държеше стари снимки на семейството си, някогашни трофеи от турнири по карате и албум с изрезки от професионалните си мачове в Бразилия.

Бутна вратата към коридора и надуши гадна миризма. Напомни му на непочистена клетка на диво животно.

— Гарви? — прошепна той. — Къде си? — Предпазливо тръгна по коридора. На пода имаше нещо размазано. Кръв. Парчета козина. Наемниците на Табулата бяха открили Гарви и го бяха убили.

Когато стигна до вратата в дъното на коридора, миризмата се засили. Спря за миг, все още си мислеше за Гарви. И тогава чу от всекидневната да се носи пронизително кискане. Някакво животно ли беше? Дали не бяха оставили куче в къщата?

Вдигна автомата, ритна вратата и влезе във всекидневната. Светлината от улицата се разсейваше от чаршафите, които използваше вместо завеси, но Холис веднага забеляза голямо животно, клекнало в дъното до канапето. Пристъпи напред и с изненада откри, че не е куче, а хиена. Имаше широки рамене, къси уши и огромна здрава челюст. Щом видя Холис, оголи зъби и се ухили.

Втора хиена, с петниста козина, пристъпи от сенките на къта със спомени. Двете животни се спогледаха и водачът — онзи до канапето — нададе дрезгав вой. Холис заотстъпва към входната врата, но чу лаещ звук зад гърба си — като нервен смях. Извърна глава и видя още една хиена — идваше по коридора. Беше останала скрита, докато той не беше влязъл във всекидневната.

Трите хиени започнаха да го заобикалят. Той усещаше гадната им миризма, чуваше как ноктите им тракат по дървения под. В гърдите му се надигна страх. Водачът издаде кратък лаещ звук и отново оголи зъби.

— Вървете по дяволите! — каза Холис и стреля.

Първо улучи водача, извъртя се и повали петнистата хиена близо до кътчето със спомените. Третото животно скочи и Холис се метна встрани. Остра болка прониза лявото му рамо, когато падна на пода. Претърколи се и видя как третата хиена се извъртя, готова да се нахвърли. Натисна спусъка и я улучи: куршумите прорязаха гърдите на хиената и тя политна към стената.