Джон Хокс - Странникът

Ребека поклати глава и се усмихна.

— Помислих, че Мартин е превъртял. Среща някого на магистралата и го води да вечеря у нас. Отначало го помислих за бездомник. Вероятно — престъпник. Когато се нахранихме, той събра чиниите и започна да ги мие, докато Мартин слагаше децата да си легнат. Непознатият ме разпита за живота ми и без да знам защо, му разказах всичко. Колко нещастна съм. Как се тревожа за децата и съпруга си. Как трябва да взимам хапчета, за да спя.

— Нашият гост беше странник — продължи Мартин и погледна през масата право към Гейбриъл и Мая. — Не знам какво знаете за силата им.

— Бих искал да чуя всичко, което знаете — отвърна Гейбриъл.

— Странниците напускат нашия свят и после се връщат — отвърна Мартин. — Те гледат по различен начин на всичко.

— Понеже са напускали живота, в който живеем, странниците могат да видят нещата ясно — намеси се Антонио. — Затова от Табулата се страхуват от тях. Искат от нас да повярваме, че Голямата машина е единствената истинска реалност.

— Отначало странникът не говореше много — продължи Ребека. — Но когато беше с мен, имах чувството, че може да надникне в сърцето ми.

— Взех си три дена отпуска — прекъсна я Мартин. — Двамата с Ребека разговаряхме с него, опитвахме се да обясним как сме се озовали в това положение. След като трите дни свършиха, странникът си взе хотел в центъра на Хюстън. Всяка вечер идваше вкъщи и започнахме да каним и приятели.

— Аз бях предприемачът, който построи допълнителна спалня към къщата на семейство Гринуолд — каза Антонио. — Когато Мартин ми се обади, реших, че иска да ме запознае с някакъв проповедник. Отидох една вечер и се срещнах със странника. Във всекидневната имаше много хора и аз се спотаих в ъгъла. Странникът ме погледна за две секунди и промени живота ми. Почувствах се така, сякаш най-после съм срещнал човек, който наистина разбира проблемите ми.

— Научихме за странниците много по-късно — намеси се Джоун. — Мартин се свърза с още хора по интернет и откри тайните уебстраници. Най-важното е да знаеш, че всеки странник е различен. Идват от различни религии и култури. Някои са посетили само един-два свята. Когато се връщат в нашия, тълкуват преживяното по различен начин.

— Нашият странник беше ходил във Втория свят на гладните призраци — обясни Мартин. — Видяното го беше накарало да осъзнае, че хората отчаяно се нуждаят да утолят глада в душите си. Непрекъснато търсят нови обекти на желание и преживявания, които ги задоволяват само за кратко.

— Голямата машина ни държи недоволни и уплашени — каза Антонио. — Това е просто начин да ни направи послушни. Постепенно осъзнах, че всички неща, които купувам, не ме правят по-щастлив. Децата ми имаха проблеми в училище. С жена ми бяхме пред развод. Понякога се събуждах в три през нощта, лежах и мислех какви са задълженията по кредитните ми карти.

— Странникът ни накара да почувстваме, че не сме в капан — поде Ребека. — Видя ни какви сме — група обикновени хора — и ни помогна да видим как да направим живота по-хубав. Накара ни да осъзнаем на какво сме способни сами.

Мартин бавно кимна.

— Нашите приятели говориха със своите приятели й след седмица десетина семейства започнаха да идват вкъщи всяка вечер. Двайсет и три дни след пристигането си странникът се сбогува и си тръгна.

— След като си тръгна, четири семейства престанаха да идват на срещите — продължи Антонио. — Без силата му не можеха да се откъснат от старите си навици. После други хора откриха в интернет за странниците и колко е опасно да се противопоставяш на Голямата машина. Мина още месец и останахме само пет семейства. Все хора, които искаха да променят живота си.

— Не искахме да живеем в стерилен свят, но не искахме да се откажем и от триста години технически напредък — поясни Мартин. — Най-доброто за нашата група беше смесица от високоразвити технологии и прости техники. Нещо като Трети път. Събрахме парите си, купихме тази земя и дойдохме тук. Първата година беше невероятно трудна. Мъчно беше да се сложат вятърните турбини, за да имаме независим източник на електричество. Но Антонио е страшен. Той измисли всичко и най-накрая генераторите проработиха.

— Тогава вече бяхме останали само четири семейства — каза Ребека. — Мартин ни убеди първо да построим комуналния център. С помощта на сателитни телефони можехме да влизаме в Мрежата. Сега оказваме техническа поддръжка на клиентите на три различни компании. Това е основният източник на доходи за комуната.