Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес усети ново замайване.

Сети се за латинската фраза, която го бе чула да изрича в музея - за онази фраза, която, както я осведоми Клайв, била издълбана в трегера над портата на Шато дьо Бланшфор. После насочи поглед към листите до декодера. Виждаше се ясно, че са стари, ръчно изписани документи.

- Открил си истинския ръкопис, така ли? - попита тя и с изненада установи, че изпитва част от вълнението, което и самият Ванс вероятно е изпитал. И тогава я осени проникновение. - Обаче те са били шифровани, нали? Затова си имал нужда от декодера!

- Да - кимна той. - Години наред притежавах нещо много важно. Знаех, че разполагам с документите, обаче не бях в състояние да ги разчета. Традиционните кодове със заместване или пропускане на букви не ставаха, но от друга страна бях наясно, че тамплиерите са били далеч по-умни и изобретателни, за да се ограничат с подобен прост код. Открих отправки в някои мистични текстове към тамплиерските кодиращи уреди, ала не можех да открия нито една подобна машина. Положението наистина изглеждаше отчайващо. Цялата им собственост е била унищожена още при разгромяването на Ордена през 1307 година. И тогава се намеси съдбата и ми поднесе това малко бижу от пазвите на Ватикана, където е било укрито през всичките тези години - скрито, но не и забравено.

- И сега можеш да ги прочетеш.

Той потупа щастливо ръкописите и отвърна:

- Да, четат се като сутрешен вестник.

Тес отново се вгледа в документите. Укори се заради вълнението, което протичаше през цялото ѝ тяло. Наложи си да си напомни за загиналите в музея и че този човек вероятно не е с всичкия си, а в светлината на последните събития - безсъмнено опасен. Откритието, върху което работеше, съдържаше потенциала за нещо голямо, много по-голямо от всичко, което тя някога бе имала шанса да открие, ала едновременно с това бе потопено в невинна кръв. А и сякаш имаше и някаква тъмна страна във въпросната история - нещо твърде смущаващо, което професионалната ѝ чест не можеше да ѝ позволи да подмине.

Загледа се във Ванс, който като че ли пак беше потънал в мислите си.

- Какво точно се надяваш да откриеш?

- Нещо, което е било изгубено много, много отдавна - отговори той и присви очи. - Нещо, което най-сетне ще въведе ред в нещата.

Нещо, за което си струва да убиеш. Така си помисли Тес, ала реши да не го казва на глас. Спомни си какво беше прочела в интернет - за хипотезата на Уилям Ванс, че основателят на Ордена на тамплиерите е бил катар.

Самият Ванс току-що ѝ беше казал, че е открил ръкописа в Лангедок - точно областта, от която, според него (и за огромен ужас на френския историк, чийто доклад беше чела), произлиза семейството на Уго дьо Павен. Искаше ѝ се да разбере малко повече по този въпрос.

Тъкмо се канеше да го попита, когато над главите им се разнесе някакъв звук, като че ли тухла падна върху камък.

Ванс скочи рязко и изрече:

- Ти стой тук!

- Какво става?

- Стой тук и не мърдай! - настоя той.

Втурна се към другия край на масата и измъкна електрошоковия пистолет, който беше използвал срещу нея. После като че ли се отказа от него и го хвърли. Започна да рови в някаква торба и извади оттам друг пистолет - този път традиционен. Доста непохватно му пъхна пълнителя и се отправи към стълбата.

Достигна горния край доста бързо. И се изгуби от погледа ѝ - до нея достигна единствено металното прещракване от затварянето и заключването на вратата след него.

35.

Де Анджелис се прокле още в мига, в който кракът му се спъна в обгореното парче от греда и наруши реда в хаоса, който цареше около него. Не беше лесно да се движиш безшумно в тази изгоряла църква - навсякъде по пода се въргаляха черни парчета дърво и камъни от срутилия се покрив.

Отначало се изненада не малко, когато Плънкет му докладва, че е проследил Тес и нейния белокос похитител до тази развалина. Но когато зърна тихите, призрачни останки на църквата „Възнесение Господне", той си даде сметка, че е превъзходно място за човек, който държи да работи необезпокояван. Поредното доказателство, че мъжът, когото сега преследваше, знаеше много добре точно какво е взел от музея „Метрополитън" онази вечер.

Де Анджелис бе влязъл в църквата от един страничен вход. Преди по-малко от четиридесет минути Джо Плънкет бе забелязал как възрастният мъж измъква Тес Чайкин от багажника на сивото волво и как ѝ помага да премине през същия вход. Тя изглеждала почти в безсъзнание - похитителят бил преметнал едната ѝ ръка през врата си и тя едва пристъпвала.