Реймънд Хури - Последният тамплиер

Малката църква се намираше на Западна 114-та улица, сгушена между две редици къщи с кафеникав камък, а до източната ѝ фасада се простираше уличката, на която сега бяха паркирани волвото и форда. Неотдавна църквата бе претърпяла опустошителен пожар, а реконструкцията ѝ очевидно все още не бе влязла в плановете на изпълнителите - до предния ѝ вход беше поставено табло с изобразен на него термометър, на който вместо градуси бяха отбелязани стотиците хиляди долари, които трябваше да се съберат, за да я върнат към предишната ѝ слава.

Де Анджелис мина покрай разтопилите се месингови врати на олтара, изкачи стълбите и влезе в светилището. Вдясно от себе си забеляза обгорените останки на голям амвон. Църквата бе потънала в мълчание. Единствените шумове, които се долавяха, бяха от улицата. Свещеникът предполагаше, че онзи, който бе отвлякъл момичето, сигурно използва задните стаи. Беше спокоен, защото остави Плънкет отвън на пост. Сега се промъкна безшумно край останките на олтара и навлезе в коридора зад светилището, като междувременно изключително експертно зави заглушител на цевта на своя пистолет „Зиг Зауер".

И точно тогава се спъна в боклуците.

Звукът отекна из цялата църква. Той се закова на място и се заслуша, за да долови всичко необичайно, което може би бе породил. Присви очи и едва тогава различи някаква врата в края на тесния коридор. И внезапно долови приглушен звук, а след него и тихи стъпки. Де Анджелис бързо пристъпи напред, скри се в тъмнината до вратата и приготви пистолета си. Стъпките се приближиха, чу се скърцане, но вместо вратата да се отвори навън, към него, тя се отвори навътре и единственото, което свещеникът успя да види, бе пълен мрак.

И той, а не другият, се оказа в светлото петно.

Тъй като беше прекалено късно и прекалено опасно за отстъпление, което и не беше в природата му, Де Анджелис се втурна напред.

Стиснал здраво пистолета си, Ванс се втренчи през прага към човека, който беше навлязъл на неговата територия. Не го познаваше. Стори му се, че зърна свещеническа якичка и това го накара да се поколебае за момент.

Там му беше грешката. Мъжът скочи срещу него. Ванс се опита да използва пистолета си, ала преди да успее да дръпне спусъка, непознатият го беше съборил на пода и оръжието се изплъзна от ръката му. Коридорчето беше тясно и ниско и Ванс използва стената, за да се изправи, ала мъжът беше много по-силен от него и той отново се строполи. Единственият начин, по който можеше да се отбранява, бе с колената си - и Ванс не закъсня да го направи. И за негова радост долови изпъшкване.

И още един пистолет - този на неговия нападател, издрънча на пода. Обаче онзи се възстанови много бързо и стовари юмрука си върху главата му.

Ударът му причини болка, но не го повали в безсъзнание. По-скоро събуди яростта му. Два пъти този ден - първо Тес Чайкин, а сега и този непознат - се опитваха да застрашат начинанието му. Използва отново коляното си, а после и юмрука, след което изсипа цял порой удари върху нападателя си. Те не бяха професионални, но бяха подклаждани от силата на неговия гняв. Никой и нищо нямаха право да застават между него и неговата цел.

Нападателят успя да блокира ударите му като професионалист и да се отдръпне, но точно тогава се спъна в някакви дъски. Прозрял предоставилата му се възможност, Ванс грабна пистолета си и дръпна спусъка. Обаче онзи беше по-бърз от него и успя да се хвърли настрани, така че куршумите преминаха покрай него.

От писъка, който последва, Ванс заключи, че вероятно все пак е успял да уцели, но не можеше да бъде сигурен. Човекът все още се движеше, като се опитваше да се върне обратно в светилището.

Ванс се поколеба само за миг.

Дали да тръгне след него, да разбере кой е и да го довърши? Но после долови някакъв шум от другия край на църквата. Очевидно непознатият не беше сам.

Тогава реши, че най-добре е да избяга. Обърна си и хукна към вратата, която защитаваше неговото подземие.

36.

Тес чу мощен изстрел, последван от гневен вик. Някой беше ранен. После нечии стъпки изтрополиха обратно към вратата на подземието. Не беше сигурна дали е Ванс или някой друг, обаче не възнамеряваше да си стои спокойно, за да разбере.

Спусна се към чантата си и извади оттам мобилния телефон. Екранът веднага освети сумрака на подземието, но само за да я информира, че тук няма сигнал. И без това нямаше значение - тя не знаеше наизуст номера на ФБР.

Оставаше ѝ възможността да набере полицията, но докато им обясни какво точно става. А и нямаше представа къде се намира.