Реймънд Хури - Последният тамплиер

Той не отговори.

Тес все още не беше в състояние да проумее какво точно става.

- А какво искаш от мен?

Ванс я погледна изпитателно и заяви:

- Ти беше тази, която дойде да ме търси.

- Да, търсих те, за да ми помогнеш да разбера едно нещо - сряза го гневно Тес. - И въобще не очаквах от теб, че можеш да ме простреляш и да ме отвлечеш!

- Успокой се, Тес! Въобще не съм те отвличал.

- Така ли? Значи вече мога да си вървя?

Ванс се извърна, очевидно опитващ се да намери отговора на въпроса ѝ. После пак я погледна и каза:

- Може и да не искаш да си тръгнеш. Имам предвид, щом чуеш моята част от историята.

- Ако щеш вярвай, но предпочитам веднага да се измета оттук!

- Ами... може и да си права - отбеляза той объркано. - Може би нещата действително са малко по-сложни.

Тес усети, че гневът в душата ѝ отстъпва пред повика на предпазливостта. Но какво правиш? Не го предизвиквай! Не виждаш ли, че той почти е откачил? Психиката му е крайно нестабилна. Влязъл е в бизнеса по обезглавяване на хора. Просто запази спокойствие!

Нямаше представа накъде да погледне и какво да каже.

Когато насочи отново поглед към декодера, в стената, до която беше поставена масата, забеляза отвор. Беше малък, с квадратна форма и капак. Тес усети прилив на надежда, която обаче бързо угасна, когато осъзна, че Ванс надали би ѝ оставил готов път за бягство. Може и да беше леко побъркан, но не беше глупак.

Погледът ѝ се върна върху декодера. Значи ето за какво е била цялата тази работа. Усети, че в душата ѝ се събужда познатото професионално любопитство. Наложи си да се успокои и попита:

- Това е на тамплиерите, нали?

- Точно така. И като си помисли човек, че съм бил в библиотеката на Ватикана няколко пъти и през цялото време той си е седял, в някоя ниша и е събирал прах! Сигурно въобще не са си давали сметка какво притежават.

- И след всичките тези години все още работи?

- Имаше нужда от малко почистване и смазване, но работи. При това перфектно. Тамплиерите са били изключително точни и добросъвестни майстори.

Тес започна да разглежда уреда. На масата до него забеляза множество листи. Стари документи, като че ли части от ръкопис. После вдигна поглед към Ванс, който я наблюдаваше. Стори ѝ се, че той се наслаждава на нейното объркване.

- И защо ти е толкова необходим?

- Всичко започна във Франция - отвърна той и погледът му падна замечтано върху купчината стари документи, която лежеше до декодера. - Преди доста години. Бях предприел туристическа обиколка на Лангедок. Там е великолепно. Човек много лесно може да си представи как е изглеждало всичко дори и в далечното минало. Там имат изключително интересна история, по-голямата част от която доста кървава... Както и да е. Та там попаднах на един разказ, който се запечата в съзнанието ми. Разказ за нещо, което се е случило преди няколко столетия. За млад свещеник, който бил извикан до постелята на умиращ старец, за да му даде последна благословия и да изслуша изповедта му.

Старецът бил известен като един от последните оцелели тамплиери. Та свещеникът отишъл при него, въпреки че човекът нито бил част от паството му, нито го бил повикал - даже отначало отказал да го види. Накрая отстъпил. Та легендата разказва, че когато излязъл от къщата на стареца, бил бял като платно. И не само в лице - косата му също била побеляла. Казват, че от този ден нататък никой никога не го видял да се усмихне.

И години по-късно, когато дошъл и неговият ред да премине в отвъдното, истината излязла наяве. Оказало се, че тамплиерът му разказал своята история и му показал някакви документи, които го накарали да изгуби и ума, и дума. И с това легендата свършва. Обаче аз не успях да я забравя, не можах да избягам от спомена за внезапно побелялата коса на свещеника.

През годините, когато се окажех на подходящо място или в подходяща библиотека, никога не забравях за тази легенда и правех всичко възможно да открия някакви насоки относно какъв би могъл да бъде въпросният ръкопис или къде би могъл да се намери. - Тук той се усмихна, паметта му очевидно чертаеше образи от онези далечни, уединени библиотеки. - Нямам представа в колко прашни архиви съм се ровил, принадлежащи на музеи, църкви и манастири из цяла Франция, та даже и в Пиринеите и северните части на Испания. Честно да си призная, не хранех особено големи надежди, че ще открия документите, за които се споменава в легендата. А после, най-неочаквано, открих нещо. В един тамплиерски замък.