Краката ѝ автоматично омекнаха и тя се свлече на тревата - парализирана, безпомощна.
И в съзнанието ѝ настана мрак.
Застаналият зад близкото дърво мъж в тъмен шлифер, който вонеше на цигари, усети прилив на адреналин, когато видя как Tec пада на земята. Той изплю дъвката, с която заместваше цигарите си в момента, извади мобилния си телефон и натисна един бутон за бързо набиране. С другата си ръка побърза да извади от кобура на кръста си своя мощен „Хеклер и Кох".
Де Анджелис не закъсня с отговора си:
- Какво става?
- Все още съм в гробището. Момичето.... - Тук Джо Плънкет направи пауза и я погледна как лежеше на мократа трева. - Тя се срещна с някакъв тип, който току-що я упои с електрошоков пистолет.
- Какво?!
- Тя лежи на земята! Какво искате да направя? Да го подгоня ли?
Умът му вече съставяше план за действие. Електрошоковият пистолет не би бил заплаха за него. Не беше много сигурен дали белокосият мъж, приведен над момичето, разполага с друго оръжие, но и в двата случая нямаше никакво значение. Той щеше да го събори, преди онзи да успее да преброи до едно, особено като се имаше предвид, че възрастният като че ли беше тук съвсем сам.
Плънкет зачака заповедите на свещеника. Ръцете вече го сърбяха за битка и почти чуваше как мозъкът на Де Анджелис щрака, обмисляйки ситуацията. Накрая свещеникът заговори със спокоен, овладян глас:
- Не. Не прави нищо! Тя вече няма значение. От този момент нататък твой основен приоритет става той. Стой близо до него и гледай да не го изгубиш от поглед! Тръгвам!
33.
В душата на Райли се завихри ужас, докато държеше телефонната слушалка и чакаше.
- Tec? Tec!
Никой не отговори, а накрая връзката рязко прекъсна. Той веднага натисна бутона за повторно набиране, но след четири позвънявания се включи записаният ѝ глас, който го помоли да остави съобщение. Следващото набиране даде същия резултат.
Нещо не е наред. Даже никак не е наред!
Беше видял, че Tec го е търсела, но без да остави съобщение, а когато той се обади, за да се свърже с нея, тя вече бе излязла от офиса си. Самият той все още не беше убеден има ли смисъл да продължава по тази тамплиерска следа. Беше се почувствал неловко, когато спомена за нея на съвещанието пред колегите си, че и пред свещеника. Въпреки това той върна обаждането ѝ, но попадна само на Лизи Хардинг, секретарката ѝ, която го уведоми, че тази сутрин Tec все още не се е появила на работа. „Все пак се обади, за да предупреди, че сигурно ще закъснее" - добави жената.
- Колко точно ще закъснее?
- Не уточни.
Когато помоли Лизи Хардинг да му даде номера на мобилния телефон на Tec, му беше отговорено, че политиката на института е да не дава лична информация за своите служители. На този етап Райли реши, че е жизненоважно да знае номера ѝ, затова се легитимира като агент от ФБР и институтът веднага отстъпи от позицията си.
След три иззвънявания мобилният ѝ телефон бе включен, обаче тя не изрече абсолютно нищо. Райли долови някакъв странен шум от движение, както става, когато човек без да иска натиска бутон за бързо набиране, докосвайки телефона си било в чантата, било в джоба си. Но малко след това я чу да казва: „Моля те!", при това с обезпокоително уплашен тон.
Да, определено звучеше уплашена, като човек, който проси милост. А след това дойде онази последователност от звуци, които Райли се опита безуспешно да разгадае: силно прещракване, после два глухи пукота, нещо, което приличаше на болезнен вик и накрая като че ли тупване. Той отново извика в слушалката: „Тес!", но пак не получи отговор, и връзката прекъсна.
Сега той стоеше, втренчен в телефона. Да, тонът на онова „Моля те!" никак не му харесваше.
Нещо се беше объркало. При това сериозно.
Райли реши отново да се обади в института, откъдето го свързаха с Лизи.
- Отново е агент Райли - каза той. - Налага се да разбера къде е Тес... - не довърши и побърза да се поправи: - Къде е госпожица Чайкин! Спешно е!
- Нямам представа. Не ме е уведомявала къде ще ходи. Единственото, което ми каза, е, че ще закъснее.
- Налага се да ви помоля да погледнете в бележника ѝ за срещи и да проверите електронната ѝ поща.
- Изчакайте минутка - отговори секретарката, но не особено любезно.
Райли забеляза, че партньорът му го гледа разтревожено.
- Какво става? -- попита Джордано.
Райли постави ръка върху телефонната слушалка, записа номера на мобилния телефон на Тес на едно листче, подаде го на колегата си и прошепна:
Читать дальше