Реймънд Хури - Последният тамплиер

Потисна съмненията си и продължи да върви напред. Като че ли вече се намираше в по-стара част на гробищата. Докато минаваше покрай скъпа надгробна плоча с полегнал върху нея гранитен ангел, Tec дочу някакъв звук встрани от себе си. Подскочи стреснато и се взря в мъглата. Не виждаше нищо друго, освен тъмните, местещи се сенки на дърветата. Изпълнена със страх и безпокойство, тя ускори ход, давайки си сметка, че вече навлиза в най-дълбоките кътчета на гробището.

Отново погледна картата и стигна до извода, че трябва да е близо до целта си. Напълно убедена в местоположението си, тя реши да скъси пътя и да мине напряко през ниска могила. Втурна се през мократа трева, но се препъна в някакъв плесенясал камък и едва успя да се задържи, за да не падне.

И тогава го видя.

Той се намираше на около петдесетина метра от нея, изправен със скръбна тържественост пред малък надгробен камък. Пред плочата лежеше букет карамфили - тъмночервени и кремави. Главата му беше сведена. На близката алея беше паркирано сиво волво.

Tec реши да изчака още малко, преди да се приближи към него. После тръгна бавно, загледана в надгробната плоча. Върху нея бяха изписани имената „Марта" и „Ванс". Той все още не я беше усетил, макар че тя вече се намираше само на десет крачки от него и наоколо нямаше нито една друга жива душа.

- Професор Ванс - изрече Tec.

Тялото му застина, но той се обърна и я погледна в очите. Пред нея стоеше напълно променен човек. Гъсто прошарената му коса стърчеше във всички посоки, а изражението на лицето му бе измъчено. Въпреки че беше все така елегантен и висок, атлетичната му стойка беше изчезнала. Беше пъхнал ръце в джобовете на тъмния си шлифер с вдигната яка. Tec не можа да не забележи, че ръкавите на шлифера са оръфани по краищата и че на две места се виждат петна. В интерес на истината и за нейно огромно неудобство целият му външен вид беше твърде неугледен. Каквото и да работеше сега, то със сигурност беше няколко нива по-ниско от позицията, на която се беше радвал някога. Ако днес, десет години след последната им среща, тя се беше разминала с него на улицата, надали щеше да го познае.

- Много се извинявам, че се натрапвам в такъв момент! - запелтечи тя. - Надявам се, че все пак ще ми простите...

Не довърши, защото забеляза, че изражението му леко се прояснява - като че ли най-сетне я позна.

- Tec. Tec Чайкин. Дъщерята на Оливър!

Тя си пое дълбоко дъх и издиша облекчено. Когато лицето му се отпусна, пронизващите му сиво-сини очи светнаха и Tec отново зърна в тях леките отблясъци от харизматичната личност, която той представляваше някога. Очевидно паметта му си беше съвсем наред, защото той каза:

- Сега се сещам защо изглеждаш различна. Когато се запознахме, ти беше бременна. Спомням си как си мислех, че турската пустош надали е най-подходящото място за жена в твоето положение.

- Да - усмихна се тя. - Имам дъщеря. Казва се Ким.

- Значи трябва да е на... - И той започна да изчислява колко време е минало.

- На девет годинки е - притече му се на помощ Tec, но после сведе притеснено очи. - Много съжалявам... Не би трябвало да съм тук...

Канеше се да се обърне и да си тръгне, но в този момент лицето му отново помръкна. Като че ли над цялото му същество се спусна тъмен облак, когато извърна поглед към надгробния камък. И с мек глас изрече:

- А моята дъщеря Ани днес щеше да навърши пет годинки.

Дъщеря ли?! Tec го стрелна изумено, а после насочи поглед към надгробната плоча. Беше елегантна в своята простота, бяла, а буквите, издълбани в нея, бяха високи най-малко пет сантиметра:

Марта и Ани Ванс

Дано усмивките им огряват свят,

по-добър от нашия!

Отначало тя не разбра. Но после прозрението я озари. Съпругата му вероятно е починала по време на раждане.

Tec усети как цялото ѝ лице пламва. Идеше ѝ да потъне в земята от срам, задето се бе натрапила.

- Много съжалявам - изломоти. - Не знаех.

- Вече бяхме избрали имената. Ако беше момче, щеше да е Матю. Ако е момиче - Ани. Избрахме ги още в първата нощ след сватбата си.

- Какво... Как стана така, че... - не довърши тя.

- Случи се точно в средата на нейната бременност. Още от самото начало се намираше под строго лекарско наблюдение. Тя беше, всъщност и двамата бяхме прекалено възрастни за раждане на първо дете, пък и тя страдаше от фамилна обремененост - високо кръвно налягане. Както и да е. Разви нещо, наречено предекламзия. Никой не можа да каже защо се случва. Иначе разбрахме, че е доста често явление, но може да бъде опустошително. Както и стана в случая с Марта.