Реймънд Хури - Последният тамплиер

В челото му се бе врязала дълбока бръчка и Тес разбра, че онова, което му бе казал кардиналът - лъжата, която стоеше в основата на неговата Църква, се е превърнало в рана, която няма скоро да заздравее. Нямаше никакво право да му причинява допълнителна болка И си даде сметка, че въобще не е сигурна дали и кога ще го направи. Той се нуждаеше от време. Тя също - за да обмисли по-добре всичко.

- Ще се оправиш ли? - попита колебливо тя.

- Странно наистина, но цялата тази работа... Турция, Ватикана, бурята... всичко ми е като някакъв лош сън. Може би в момента съм твърде упоен, но... Няма начин в някой момент да не го осъзная, разбира се. Но точно сега съм прекалено уморен. Чувствам се като изцеден и не мога да преценя каква част от усещането е физическо, и каква - нещо друго.

Тес се вторачи в съсипаното му лице. Не, сега наистина не беше подходящ момент да му съобщава за находката си. Вместо това изрече:

- Ванс и Де Анджелис си получиха заслуженото. А ти си жив. Не мислиш ли, че и това е причина да вярваме в нещо?

- Може би - усмихна се не особено уверено той.

Очите на Райли се плъзнаха по лицето ѝ. И макар че ги затвори, за да заспи, се улови, че мисли за бъдещето. Никога досега не се беше замислял по този въпрос, затова се изненада, че тази мисъл му минава през ума точно сега, на този далечен бряг, едва върнал се в света на живите.

Запита се дали все още държи да продължи работата си във ФБР. Винаги му беше харесвало да работи за Бюрото, ала точно този случай се бе отпечатал по непоправим начин в съзнанието му. За първи път, откакто се помнеше, той се чувстваше уморен от живота, който сам си беше избрал - уморен да прекарва дните си в ровене в главите на психопати и отрепки, уморен да преживява най-лошото, което планетата можеше да му предложи. Запита се неволно дали една промяна няма да му помогне да си възвърне радостта от живота, а може би - дори и вярата в човечеството.

Отвори леко клепачи, после отново ги затвори.

- Извинявай - промърмори едва чуто. - Май ще трябва да оставим този разговор за по-късно.

Тес се загледа в Райли как потъва в дълбок сън и усети, че и на нея самата ѝ се доспива.

Спомни си за шегата, с която я беше посрещнал - че той щял да избира ваканциите им оттук нататък. Тази мисъл докара усмивка на лицето ѝ, но тя веднага поклати глава. Каза си, че сега има нужда точно от това - от почивка. И веднага разбра къде иска да я прекара. Съвсем изненадващо, Аризона ѝ се стори като рай. Реши, че щом се върнат в Съединените щати, веднага ще отиде там. Въобще не си представяше точно сега да влезе в кабинета си и да заработи. Просто в Ню Йорк ще се прикачи на друг самолет и ще отлети при дъщеря си. А ако на Гирагосян или на някого другиго в института това не им харесва, тогава да вървят по дяволите.

В този момент ѝ хрумна, че и югозападните щати могат да предложат интересна работа на един археолог - например във Финикс имат прекрасен музей от световна класа. Сведе поглед към Райли. Той бе роден в Чикаго и израснал в Ню Йорк - сигурно вече е пристрастен към бесния начин на живот в големия град. Запита се дали той би изявил желание да го смени за по-спокойния живот в един пустинен щат. И незнайно защо, съвсем изневиделица, това придоби огромно значение за нея. Вероятно много по-голямо, отколкото всичко останало.

Тес излезе на тераската пред стаята и вдигна поглед към обсипаното със звезди небе. Спомни си нощта, която двамата с Райли бяха прекарали сами сред планините. Дори и през деня островът беше тих, а сега излъчваше буквално неземен покой. Тишината като че ли проникна в самото й същество. В Аризона подобни нощи има предостатъчно, но не и в Ню Йорк. Помисли си за Шон и се запита как ли би реагирал той, ако тя напусне института „Манукиан" и се премести в Аризона. Може пък да вземе да го попита някой път.

Втренчила поглед в проблясващото под звездите море, тя се запита какво да прави с дневника. Той безсъмнено е една от най-важните археологически и религиозни находки на всички времена, със зашеметяващи последици за половината човечество. Ако обяви находката си, ще се превърне в най-прочутия член на археологическата общност.

Ала какво ще причини това на останалата част от света?

Трябваше да говори с някого по този въпрос.

Имаше нужда да го сподели с Райли.

Трябва да го направи на всяка цена, при това много скоро. Но точно сега той се нуждаеше от почивка. Тя също. Помисли си, че трябва да се върне в своята стая, на своето легло.

Но когато влезе вътре, усети, че няма сили. Легна на леглото и се сви до Шон. После затвори очи и не след дълго се понесе по вълните на съня.