Реймънд Хури - Последният тамплиер

Блъскан от дъждовния порой и подмятан от разбеснелия се вятър, Райли се спусна към Де Анджелис.

Яхтата „Карадениз" се опита да остане права, докато един от спасителите ѝ се опитваше да изкара гръцкия водолаз на борда на надуваемата лодка. Другия водолаз се държеше здраво за спасителния пояс, очаквайки и той да бъде измъкнат от водата.

Свещеникът успя да стигне до предната палуба. Само след секунди се бе настанил зад оръдието. Освободи страховитото оръжие от леглото му и го завъртя с лекотата на експерт, насочвайки го бързо към измъкващия се кораб. После запрати към него ожесточен залп 23-милиметрови снаряди.

- Неее! - изрева Райли, докато се катереше към лафета на оръдието. Дори и на фона на вятъра звукът от оръдието беше оглушителен.

Хвърли се върху свещеника, но той сграбчи ръката на Райли, изви пръстите му назад под неестествен ъгъл, а после му нанесе такъв силен удар, че го запрати чак на плъзгащата се палуба.

Райли не успя да се изправи веднага и вятърът го отнесе надалече от свещеника. Размаха ръце, опитвайки се отчаяно да се задържи в нещо. Накрая сграбчи някакво въже и са хвана за него. Успя да се изправи, но засега трябваше да остане на едно място, защото точно в този момент патрулната яхта бе подета високо от поредната надигаща се вълна.

Докато мине от другата ѝ страна, свещеникът вече бе съумял отново да заеме позиция и да вземе на прицел гръцкия кораб, който пак се показа. Свещеникът го засипа с нов залп. Във въздуха избухнаха пламъци и дим, когато повечето от снарядите попаднаха право върху незащитената с нищо палуба на „Саварона".

Свита зад една голяма метална кутия, Тес се разтрепери, когато върху „Саварона" се стовари поредният оръдеен залп. При тази скорост на автоматичното оръдие дори и само част от снарядите му бяха напълно достатъчни, за да причинят жестоки поражения.

От вътрешността на кораба изригна експлозия, която го разтърси още повече. Почти веднага след това от задната палуба се надигна облак черен пушек. Корабът се наклони настрани, сякаш някой му беше ударил спирачките. Тес разбра, че са останали без двигатели. Предположи - по-скоро се надяваше - че резервоарите с гориво са били пощадени, тъй като засега корабът все още не беше избухнал. Започна да брои секундите в очакване и това да се случи, но то не стана.

Не че стана по-добре.

Без мощността си осакатеният кораб беше безсилен срещу напора на вълните. От всички посоки върху него се стовариха огромни вълни, които започнаха да го подмятат и въртят.

Като в някакъв кошмар Тес видя как зад „Саварона" се вдига гигантска вълна, настига кораба и се стоварва върху кабината на щурвала. Едва успя да си хвърли през главата един спасителен пояс и да се залови здраво за парапета, преди водната лавина да се спусне върху кораба, да помете цялата палуба и да пръсне иначе изключително здравите му прозорци от лексан.

Тес отметна мократа коса от лицето си и вдигна очи към потрошената кабина. Нямаше помен нито от Ванс, нито от останалите хора на борда. Усети как в очите ѝ напират сълзи. Сви се на топка и се вкопчи за парапета, молейки се да оживее. Обърна се натам, където бе зърнала патрулната яхта за последно, но сега от нея нямаше и следа.

И после я видя. Колосална вълна, с височина поне осемнадесет метра. Склонът ѝ беше почти вертикален. Основата ѝ сякаш всмукваше бавно „Саварона" в гърмящата си паст.

Напредваше към поломения кораб откъм бакборда. Тес стисна здраво очи. Без двигателите си корабът не разполагаше с никакъв начин както да се обърне напред към вълната, така и да избяга от нея. Не че горе на щурвала имаше някой. Която и маневра да се предприемеше, тя би причинила непоправим удар на кораба, който със сигурност щеше да бъде погълнат, но пък така поне съществуваше някакъв начин да излезе здрав и читав от вълната.

А това водно чудовище се канеше да се стовари върху тях отстрани.

И когато го направи, вълната повдигна безпроблемно 130-тонния стоманен кораб и го завъртя като детска играчка.

Райли гледаше как снарядите избухват върху кърмата на гръцкия кораб и от него избликва черен пушек. Провикна се към Де Анджелис, колкото му глас държеше, ала знаеше, че свещеникът в никакъв случай не би го чул сред воя на вятъра и тътена на оръдието.

Внезапно усети как го обзема тотално отчаяние и пълна немощ. И точно в този момент разбра какво трябва да направи.

Подпря се на парапета, извади автоматичния си пистолет, прицели се, колкото можеше по-добре, и дръпна спусъка. Няколко пъти. От гърба на свещеника избликнаха червени гейзери. Гърбът му се изви назад, а после тежкото му тяло се стовари върху оръдието.