Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес стоеше до Ванс и наблюдаваше как поройният дъжд облива предното стъкло на кабината и как вятърът ги подмята от всички посоки. От двете им страни се надигаха огромни, разпенени вълни. Палубата на „Саварона" плуваше във вода.

И тогава се появиха.

Три оранжеви въздушни възглавници изригнаха от водата като шарени китове.

Тес напрегна поглед, опитвайки се да се фокусира през пелената от дъжд. И тогава я забеляза - огромна, тъмна маса заоблено дърво, стърчаща между въздушните възглавници. Въпреки товара на времето тя все още не бе загубила формата и напомняше за предишната си слава.

Погледна косо към Ванс и забеляза, че лицето му просветва. За един кратък миг като че ли и тя почувства вълнение - внезапен прилив на възбуда, който потуши всички страхове, които бе чувствала до този момент.

Но после всичко се върна.

- Пускайте водолазите! - изрева Ванс към първия помощник, който в момента се опитваше да превърже разкървавената буза на кормчията. Забелязвайки колебанието в очите му, той протегна ръка и опря дулото на пистолета в ужасеното му лице. - Веднага! Няма да тръгнем без онова там!

Точно в този момент върху палубата на кораба връхлетя огромна вълна. „Саварона" се наклони на една страна. Кормчията събра сили, надигна се и пое щурвала от ръцете на своя колега. С огромно усилие успя да изведе кораба извън опасното място и да го постави близо до носещите се по повърхността въздушни възглавници. Избягвайки умело високите вълни, той задържа позицията на морския съд, докато други двама членове на екипажа навлякоха водолазните костюми и се хвърлиха от палубата, стиснали здраво тежките въжета за извличане на обекта на борда.

Тес се загледа притеснено как водолазите се опитват да се преборят с вълните. Изтекоха няколко минути в агония, докато най-сетне не видяха вдигнатите им палци, сигнализиращи успешното прикачване. Тогава първият помощник натисна някакъв бутон и кранът на палубата се събуди за живот, опитвайки се да се задържи, въпреки люлеенето на кораба и напора на вълните. Все още обгърната от въздушните възглавници, главата на сокола се издигна над пенещите се вълни и се изви, насочвайки се към очакващия я борд.

Ванс се смръщи. Вниманието му бе привлечено от нещо, което се намираше от другата страна на висящата глава. Лицето на Атал светна. Сграбчи ръката на Тес и ѝ кимна в същата посока, на запад. Тя също надникна натам и зърна в далечината някакви призрачни очертания. Срещу тях идваше „Карадениз", пореща връхлитащите я вълни, но въпреки всичко упорито напредваща към гръцкия кораб.

Ванс се обърна рязко към кормчията и извика, размахвайки заплашително пистолета:

- Веднага ни изкарай оттук!

По лицето на нещастния човек се застичаха вадички пот, примесени с кръв, докато се бореше с кормилото, за да задържи кораба и да не му позволи да се обърне на една страна.

- Нали първо трябва да качим водолазите!

- Оставяй ги! - изрева професорът. - Патрулната яхта ще ги вземе. Тъкмо ще ги позабави малко.

Очите на кормчията се стрелкаха по апаратурата пред него, опитвайки се да прецени скоростта на вятъра. После посочи напред към „Карадениз" и извика:

- Единственият ни изход е към тях!

- В никакъв случай! Не можем да тръгнем нататък! -изкрещя Ванс.

Тес забеляза, че „Карадениз" се приближава още повече и се обърна към Ванс:

- Моля те, Бил! Всичко свърши! Те ни обкръжиха и ако не се измъкнем веднага оттук, бурята ще избие всички ни!

Ванс я смрази с поглед, а после се вторачи притеснено първо в стъклото на кабината, а после в радара. Очите му се превърнаха в две ледени цепнатини и той извика на кормчията:

- На юг! Тръгвай на юг!

Очите на кормчията се изцъклиха така, сякаш току-що го бяха цапардосали с юмрук в корема.

- На юг ли?! Ама точно там е окото на бурята! Вие сте луд!

Ванс пъхна пистолета в лицето му и без каквото и да било предупреждение, дръпна спусъка, като едновременно наклони дулото леко встрани. Куршумът премина на милиметри от главата и се заби в една греда наблизо. После професорът огледа предупредително останалите в кабината, след което отново опря дулото в лицето на ужасения кормчия.

- Избирай кое предпочиташ - вълните или куршум!

Кормчията се вторачи в него. После огледа бързо апаратурата, завъртя рязко щурвала и бутна напред лоста на дроселите. Корабът потегли рязко, оставяйки водолазите безпомощни след себе си, и се насочи право към сърцето на бурята.

Едва когато свали очи от кормчията, Ванс забеляза, че Тес е изчезнала.