Реймънд Хури - Последният тамплиер

Райли прецени, че е крайно време да се намеси.

- Най-важната ни цел е тяхната безопасност! - контрира той. - Не забравяйте, че там има цял екипаж!

- Точно това имам предвид и аз - кимна невъзмутимо свещеникът.

- Не разполагат с кой знае какъв избор - изтъкна Каракаш. Плъзна поглед към екрана на радара, където множеството зелени светлинки постепенно се изтегляха към бреговете. - Бурите са ги приклещили от север и от юг. Могат да се насочат или на изток, където ги чакат две наши патрулни лодки, или на запад, където сме ние. И в двата случая са в ръцете ни. Съмнявам се да извадят чак такъв късмет, че да ни се измъкнат.

Усмивката му не беше особено весела. На Райли му мина през ум, че Каракаш като нищо си пада по преследванията - нещо, което в комбинация с безогледно напористия характер на свещеника не предвещаваше нищо добро.

Хвърли поглед към предната палуба и към 23-милиметровото оръдие, което бе поставено там. Обзе го безпокойство.

- Позволете ми аз да говоря с тях - изтърси внезапно той. - Де Анджелис се извърна към него, поставен натясно от молбата му. - Нали ме поканихте да помагам?! Те нямат представа, че ние сме тук. Освен това може и да не са наясно с мащабите на бурята, която се е насочила към тях. Ще се опитам да ги убедя да ни следват до брега!

На Каракаш очевидно не му пукаше чии заповеди ще изпълнява. Погледна към Де Анджелис, очаквайки инструкции.

Свещеникът изгледа Райли с хладен, преценяващ поглед, после кимна.

- Дайте му микрофон! - заповяда той.

Сърцето на Тес подскочи в гърлото ѝ, когато чу гласа на Райли по радиостанцията на кораба. Грабна микрофона от ръцете на Расулис.

- Шон, аз съм, Тес! - извика тя. - Къде сте?

Хеликоптерът се беше оттеглил отдавна, изчезвайки в тъмното небе.

- Не сме много далече от вас - достигна до нея през пукота гласът му. - Аз съм на една патрулна яхта, на около петнадесет морски мили западно от вас. Имаме още две яхти на изток. Чуй ме сега, Тес! Прекратете онова, което правите, и веднага се измъквайте оттам! Двете бури всеки момент ще се стоварят точно върху вас! Трябва да се насочите на запад, по координати... - прекъсна, очевидно изчаквайки информацията - две седем нула. Повтарям, координати две седем нула. Ние ще ви чакаме и ще ви ескортираме обратно до Мармарис!

Тес забеляза как капитанът поглежда неуверено към Ванс, който ставаше все по-червен от гняв. Преди Тес да успее да отговори, Расулис взе микрофона от ръцете ѝ и каза:

- Говори Георгиус Расулис, капитанът на „Саварона". С кого разговарям?

Последва някакъв пукот, след което отново се чу гласът на Райли:

- Казвам се Шон Райли. Работя за ФБР.

Тес забеляза как капитанът се смръщва и хвърля многозначителен поглед към професора. Ванс се обърна и направи няколко крачки по посока на мостика.

Без да отлепва поглед от него, капитанът продължи:

- Каква робота има ФБР с гръцки кораб за подводни проучвания насред Средиземно море?

Отговорът долетя от Ванс, все още с гръб към тях.

- Тук са заради мен - изрече той с удивително безразличие. Когато се обърна, Тес видя, че той държи пистолет, насочен право към Расулис. - Мисля, че чухме достатъчно от нашия приятел от ФБР.

И при тези думи произведе два изстрела по посока на радиостанцията. Тес се разпищя при вида на искрите и разхвърчалите се останки наоколо. Статичният пукот замря завинаги.

- А сега - просъска професорът, кипящ от едва сдържана ярост, - можем ли да се върнем към онова, за което сме дошли?

76.

Tec замръзна на място. Имаше чувството, че краката ѝ са приковани към пода на кабината. Единственото, което бе в състояние да стори, бе да стои безмълвно в ъгъла и да гледа как Ванс пристъпва застрашително към капитана и му нарежда веднага да издаде заповеди за вдигане на главата на сокола.

- Безсмислено е! - изтъкна Расулис, опитвайки се да влее малко разум в главата на професора. - Честно ви казвам, не сме в състояние да я издигнем на борда при тези условия!

- Натиснете веднага проклетия бутон! - извика Ванс. - Или аз ще го направя вместо вас!

И изпепели с поглед инженера, който си седеше все така неподвижно, с пръсти, замръзнали върху клавиатурата.

Атал се обърна към капитана. Расулис очевадно се предаде. Задоволи се само да кимне. Изображението на монитора, което изпращаше Дори, се смали, докато камерата продължаваше да се спуска, и една след друга оранжевите въздушни възглавници започнаха да се издуват. Нарастваха с всяка секунда.

Отначало главата на сокола като че ли отказваше да помръдне, съпротивлявайки се упорито на човешките опити да я извадят на повърхността, но после се надигна като изкоренен дънер, повличайки след себе си наносите, които се бяха образували около нея с течение на вековете.