Реймънд Хури - Последният тамплиер

Сонарните скенери не бяха достатъчни, за да различат претърпялата корабокрушение галера от тези естествени издатини, затова пък точно там идваше ред на магнитометрите. Именно те биха отчели появата на остатъчно желязо. И макар да бяха настроени изключително прецизно - капитан Расулис и неговият екипаж бяха изчислили, че след седемстотин години корозия в солените води от „Фалкън Темпъл" ще са останали не повече от петстотин килограма желязо - все още съществуваше риска от фалшива тревога, породена от геомагнитното поле на Земята или, което беше още по-често срещано, от останки от по-близки времена.

Тес наблюдаваше процедурата. Чрез изключително леко и прецизно движение на ръката Атал насочи камерата по морското дъно. На всяка минута, най-много две камерата се завърташе на 360 градуса, за да обхване околността. Целият екипаж проучваше внимателно картината, след което Атал отново се връщаше на контролния си пункт, задвижваше хидравличните системи на малкия робот и го насочваше отново напред в безмълвното му търсене на галерата.

Атал бе извършил тази процедура поне десетина пъти, когато в ъгъла на екрана се появи някаква издутина. Той насочи камерата към мястото и започна ново претърсване чрез сонара. На екрана му трябваха няколко секунди, докато подаде данните от проучването, и тогава Тес стана свидетел как издутината приема издължена розовееща форма, която като че ли ѝ кимаше от далечното дъно.

Тес и Ванс се спогледаха. Погледът на професора беше удивително спокоен.

Без да вдига поглед към тях, Расулис заповяда на инженера:

- Дай да го видим по-отблизо!

Камерата отново се задвижи, пресявайки дъното на морето подобно на подводна охрана. Атал я насочи умело към крайната ѝ цел. На следващата стъпка розовеещата форма придоби доста по-ясни очертания.

- Какво мислите? - обърна се професорът към Расулис.

Капитанът вдигна поглед към него и Тес и отговори:

- Магнитометърът отчита малко по-високо съдържание на желязо, но... - Посочи част от екрана и добави: - Виждате ли как от този край е равно, а в другия - издължено? Честно да ви кажа, на мен лично ми прилича на скала.

В залата настъпи напрегната тишина. Камерата продължи пътя си. Погледът на Тес беше прикован върху екрана, където се виждаше как подводният робот се носи над облак от морски водорасли, поклащащи се тъжно в мрака.

Когато камерата отново се приземи, сърцето на Тес претупа. В лъча на прожектора се очертаваше нещо. Ръбовете му бяха прекалено ъгловати, извивките - прекалено равни. Приличаше на човешко дело.

Само след няколко секунди през очите на всички се очертаха останките на кораб. Роботът се наклони леко и показа скелета на кораба.

Тес посочи възбудено ъгъла на екрана и извика:

- Какво е това там? Бихте ли могли да го покажете по-ясно?

Атал насочи робота натам, където му беше посочено. Тес се приведе напред, за да види картината по-добре. В ярката светлина на прожектора тя различи нещо закръглено, подобно на цев. Доколкото успяваше да различи, беше изработено от метал, вече ръждясал. Истинските размери на обектите на екрана бяха доста трудни за определяне, затова за момент тя се запита дали пред очите й не стои просто морско оръдие. Ала от тази мисъл не ѝ стана по-леко - бе наясно, че галера от времето на кръстоносците не би разполагала с подобно оръдие. Но когато камерата се завъртя, закръглената метална форма придоби различен смисъл. Изглеждаше доста по-плоска и широка. С периферното си зрение Тес забеляза разочарованата гримаса върху лицето на капитана.

- Това е просто стоманен обков - сви рамене Расулис. И Тес разбра, още преди да беше казал: - Това не е „Фалкън Темпъл".

После камерата отново се завъртя и показа останките под друг ъгъл. Атал кимна мрачно.

- Вижте, това е боя!

Вдигна поглед към Тес и поклати разочаровано глава. Докато роботът проучваше пространството около обшивката на кораба, вече на всички стана ясно, че съзерцават останките на кораб от доста по-скорошни времена.

- Средата на XIX век - кимна Расулис. - Жалко. - После хвърли поглед през прозореца. Морето бе станало тревожно неспокойно. От двете страни на хоризонта към тях се носеха буреносни облаци. - Най-добре е веднага да изчезваме оттук! И без това не намерихме нищо. - После се обърна към инженера и добави: - Вдигай Дори! Тук вече приключихме.

Тес кимна бавно и от гърдите ѝ се изтръгна въздишка на отчаяние. Тъкмо се канеше да излезе от залата, когато нещо в ъгъла на екрана привлече погледа ѝ. Разтрепери се неудържимо. Извърна се, широко отворила очи, и посочи лявата страна на монитора.