Реймънд Хури - Последният тамплиер

77.

Застанал на мостика на „Карадениз", Де Анджелис наблюдаваше невярващо случващото се през мощния морски бинокъл „Фуджинон".

- Взели са я! - процеди през стиснати зъби той. - Направо не мога да повярвам! Успели са да я извадят!

Райли също забеляза главата и по гръбнака му пропълзя тревога. Значи в крайна сметка всичко е истина. Ето я там главата на сокола, измъкната от бездната след близо хиляда години, благодарение на непреклонния дух на един-единствен човек.

Тес! Какво направи!

И с все по-нарастващ ужас си даде сметка, че от този момент нататък свещеникът няма да се спре пред нищо.

Застаналият до тях първи помощник също забеляза екипировката за вадене на потънали предмети, ала неговите притеснения бяха от друг характер.

- Тръгват на юг! Изоставят водолазите!

Веднага щом чу това, Каракаш започна да раздава заповеди. Сирената зави и от високоговорителите започнаха да ечат команди. Турските водолази започнаха автоматично да навличат костюмите си, а междувременно други хора от екипажа подготвяха надуваемата спасителна лодка на патрулната яхта.

Свещеникът наблюдаваше изумено тази светкавична подготовка.

- Забравете проклетите водолази! - излая той, сочейки бясно към „Саварона". - Онези се измъкват! Трябва да ги спрем!

- Не можем да оставим хората тук! - изстреля в отговор Каракаш, без да си прави труда да крие презрението в очите си. - Освен това онзи кораб там никога няма да може да премине през бурята. Вълните са прекалено високи. Затова трябва да изчезнем оттук веднага, щом извадим водолазите!

- Нищо подобно! - изрева свещеникът. - Дори и шансовете онези да се измъкнат да са само едно на милион, аз няма да позволя подобно нещо! - Вторачи се разярено през стъклото на кабината, после се извъртя рязко към върлинестия капитан и изрече заплашително: - Потопете ги!

Райли вече не можеше да издържа. Спусна се върху Де Анджелис, сграбчи го и го изви рязко с лице към себе си.

- Не можеш да постъпиш по този начин! Нямаш никакво...

Не довърши. Свещеникът беше измъкнал сякаш от нищото автомат и бе опрял дулото в лицето му.

- Махни ми се от очите! - изкрещя и отхвърли агента към дъното на кабината.

Райли се вторачи над дългата стоманена цев на автомата към лицето на свещеника и очите му срещнаха унищожителния гняв на инквизитора.

- Тук вече няма никаква полза от теб, ясен ли съм?! - изсъска свещеникът. - Ясен ли съм?

В изражението му се четеше такава непреклонност, че Райли бе убеден, че Де Анджелис ще дръпне спусъка, без да му мигне окото. Освен това си даде сметка, че ако се опита да извади пистолета си, който се намираше встрани в кобура му, ще бъде мъртъв, много преди да е успял да го докосне.

Кимна и се отдръпна назад, като се опита да се задържи в силно клатещата се яхта.

- Само по-спокойно! - изрече тихо. - Спокойно!

Без да отлепя очи от агента, свещеникът нареди на капитана:

- Използвайте оръдието! Веднага! Преди да са излезли от нашия обсег!

Райли веднага прецени, че Каракаш се чувства крайно притеснен заради всичко, което се случваше на неговия кораб.

- Намираме се в международни води! - изтъкна той. - И ако и това не ви е достатъчно, не забравяйте, че тук става въпрос за гръцки кораб, а не за наш! Вече съм имал достатъчно неприятности със...

- Не ми пука! - изрева свещеникът, обърна се към капитана и размаха автомата пред лицето му. - Този кораб оперира под командването на НАТО и като по-висш офицер, аз ви давам пряка заповед, капитан...

Този път обаче Каракаш беше този, който прекъсна свещеника.

- Не! - отговори с равен тон капитанът. - Ще рискувам да се явя пред военен трибунал!

Двамата мъже застинаха един срещу друг. Дясната ръка на свещеника беше опряла дулото на автомата в лицето на капитана. За чест на Каракаш трябваше да му се признае, че той дори и не мигна. Просто стоеше, без да помръдва, непреклонен в решението си. Накрая свещеникът беше принуден да го избута настрани, обърна се към Джо Плънкет, нареди му да ги държи под прицел и се втурна сам навън, като крещеше ожесточено:

- Вървете по дяволите всичките! Ще го направя сам!

Плънкет зае позиция и извади пистолета си точно в момента, в който свещеникът отвори вратата. Вятърът влетя в кабината. Де Анджелис се задържа на място и се опита да върви срещу шибащата го от всички страни буря.

Райли и Каракаш си размениха слисани погледи. Точно в този момент върху мостика се стовари огромна вълна и всички потърсиха нещо, в което да се задържат. Агентът усет чс му се предоставя нова възможност за действие. Спусна се върху Плънкет и го сграбчи в момента, в който оперативният агент на ЦРУ търсеше къде да се залови.