Реймънд Хури - Последният тамплиер

Блокира ръката, която държеше пистолета, нанесе му силен удар, който го накара да отслаби хватката върху оръжието си и накрая успя да му го измъкне. Плънкет не се предаде - нападна го бясно, но Райли блокира атаката му, насочи пистолета към убиеца и му нанесе с него силен удар в главата. Плънкет се свлече на пода, изпаднал в безсъзнание.

Райли пъхна пистолета в колана си, мина покрай капитана, грабна една спасителна жилетка, облече я бързо и веднага тръгна след свещеника.

Вятърът веднага го блъсна и го запрати към кабината на щурвала като парцалена кукла. Райли успя да се задържи някак си, издърпа се нагоре, сграбчил здраво парапета, и веднага забеляза сред пороя, който се сипеше върху тях, силуета на свещеника, крачещ неотклонно към предната палуба, където се намираше автоматичното оръдие.

Райли заслони очи с ръка, надзърна и видя пред тях „Саварона”. Носеше се като играчка по водата. Вече се намираше само на няколко десетки метра, но от патрулната яхта го деляха огромните колкото планини вълни.

В този миг Райли замръзна на място. На палубата на гръцкия кораб, точно под кабината на щурвала, се движеше някаква дребна фигурка, отчаяно опитваща се да се задържи за такелажа.

Дъхът му спря.

Беше напълно сигурен, че това е Тес.

Тес затрополи неуверено по стъпалата към каютите. В главата ѝ беше същински хаос, а сърцето ѝ биеше оглушително в ушите. Огледа стените, опитвайки се отчаяно да си спомни къде точно бе зърнала онази брадва.

Накрая я намери. Само след миг намери и една спасителна жилетка, която веднага навлече. Поемайки си дълбоко дъх, като че да си даде кураж за онова, което се канеше да направи, тя отвори рязко вратата, излезе на палубата и се опита да се задържи срещу ожесточения напор на вятъра, дъжда и вълните.

Знаеше, че Ванс няма да посмее да излезе от кабината. Сграбчила брадвата в едната си ръка, а с другата, държаща се за каквото намери, тя започна да се придвижва бавно по главната палуба. По пътя си спусна надуваемата спасителна лодка с надеждата, че може да се окаже от полза за изоставените водолази.

Видя как една огромна вълна се надига точно до борда на кораба. Сграбчи здраво парапета и се приготви да я посрещне. Вълната се стовари точно върху главата ѝ и обля цялата палуба. После усети как палубата като че ли ѝ се изплъзва изпод краката - „Саварона" отскочи от върха на вълната и се спусна по стръмния ѝ гръб, преди да се приземи тежко в основата. Тогава Тес събра сили и се изправи.

През падналите пред очите ѝ мокри кичури коса, тя зърна главата на сокола, клатеща се бясно на около метър над палубата. Тес се затътри към основата на крана и към въжето, което висеше от макарата му.

Когато най-сетне го хвана, вдигна глава към прозореца на кабината. Въпреки поройния дъжд различи през него паникьосаното изражение на Ванс. Тес закрепи здраво крака, вдигна брадвата и замахна към въжето, колкото сили имаше. Едва не падна, когато острието на брадвата отскочи от силно опънатото въже.

С периферното си зрение видя как Ванс излиза от кабината и се опитва да се пребори с вятъра, който го посрещна навън. Мяташе ръце като откачил и викаше нещо, което като че ли й прозвуча като едно ехтящо „Нееее!". Ала воят на вятъра веднага заглуши думите му. Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и замахна с неотслабваща решителност. После пак. Една от жилките на въжето поддаде, после следващата. Тес продължи да го млати, колкото сили имаше.

Нямаше да позволи на Ванс да го вземе. Не и по този начин. Не и на тази цена. Държа се като глупачка, че му повярва, но този път бе решила твърдо да поправи грешката си.

И последната жилка на въжето най-сетне поддаде. Точно в този момент „Саварона" се наклони настрани. Соколът се заклати рязко и се стовари тежко насред бушуващите вълни.

Тес се заклати по наклонената палуба, като се насочи в посока, противоположна на кабината, опитвайки се да се скрие от погледа на Ванс. Погледна през рамо и зърна въздушните възглавници, които се появиха отново над пенещите се вълни. Сърцето ѝ почти спря, докато чакаше да види дали главата на сокола е все още между тях. Издиша тежко, когато забеляза тъмнокафявите му, закръглени очертания да стърчат между издутите възглавници.

Въодушевлението ѝ, че е успяла, се оказа краткотрайно.

Сякаш от нищото точно в този момент върху „Саварона" се стовари оръдеен залп. Тес веднага приклекна, за да се прикрие. После погледна назад към патрулната яхта, която ги преследваше, и за нейно огромно изумление видя, че оръдието на носа ѝ бълва унищожителен огън.