Може би, ако основавахме Църквата днес, с истинската история на Исая от Назарет - добави Бруньоне, - може би тогава бихме го направили по различен начин. Може би щяхме да избегнем объркващите догми и да постъпим простичко. Вземете за пример исляма. Те са избегнали нашите грешки. При това само седемстотин години след разпъването на кръста. Някакъв мъж излиза пред хората и казва: „Няма никой друг бог, освен Бог (Аллах), и аз съм неговият пророк!". Никакъв Месия, Никакъв Божи син, никакъв Отец или Свети дух, никаква объркваща Света троица - просто Божий пратеник. Затова простотата на неговото послание се разпространява с бързината на огън. Неговите последователи едва не превземат целия свят за по-малко от едно столетие и за мен е изключително болезнено, като виждам, че в наше време това е най-бързо разпространяващата се религия в света. И това, въпреки че те изостават даже и от нас по отношение на реалностите и нуждите на съвремието, което неминуемо ще им създаде редица проблеми някъде по пътя. Ала ние специално изоставаме много. Ние изоставаме и сме изключително арогантни... Затова сега си плащаме за това отношение, при това - точно когато хората се нуждаят от нас най-много!
Защото те наистина се нуждаят от нас. Нуждаят се от нещо, за което да се уловят. Погледнете само колко тревожност цари около вас, колко гняв, колко алчност и кори-столюбие, колко корупция, която обхваща света от върховете до низините! Вижте само моралния вакуум, духовния глад, липсата на всякакви етични ценности! С всеки изминал ден светът става все по-фаталистичен, все по-циничен и егоистичен. Напълно лишен от илюзии. А човекът се превръща в едно апатично и напълно безразлично същество. Крадем и убиваме в безпрецедентни мащаби. Корпоративните скандали касаят милиарди долари. Войни се обявяват напосоки, без никаква причина. Милиони хора загиват по време на геноцид, и то в XXI век. Науката може и да ни е помогнала да се отървем от болести като чумата и едрата шарка, но предимствата ѝ се компенсират повече от достатъчно от опустошението, което причинява на нашата планета и от факта, че ни превръща в нетърпеливи, изолирани, ожесточени същества! По-щастливите сред нас може и да живеят по-дълго, ала дали животът ни е по-пълноценен и спокоен? Дали светът наистина е по-цивилизован, отколкото е бил преди две хиляди години?
Преди стотици години ние просто не сме познавали нищо по-добро от онова, което сме имали. Хората почти не са познавали писмото и четмото. Днес, в нашата така наречена просветена епоха, какво извинение имаме за своето опустошително поведение? Човешкият ум и интелект може и да се радват на прогрес, но що се отнася до душата му... опасявам се, че тя изостава, и дори бих казал, че е в упадък. Отново и отново човекът държи да доказва, че дълбоко в себе си е просто един див звяр. Макар Църквата да му повтаря непрекъснато, че той е дарен с много по-велики сили, той пак съумява да се държи по най-безобразен и жесток начин! Уви, повече от очевидно е, че ние постепенно губим способността си да вдъхновяваме хората за добри дела. Ние не можем да помагаме на хората. Църквата вече не е в състояние да се докосне до тях. И което е още по-лошо, използват ни като уцобно извинение за войните и кръвопролитията си! Истината е, че сме се втурнали главоломно към криза с непредвидими мащаби. Днес ние се държим единствено на ноктите си, за да не полетим в пропастта. И надали има по-лош момент за подобно откритие, към което вашите приятели се стремят така настървено!
Бруньоне замълча и отправи поглед към другия край на стаята, към Райли.
- Може пък да е просто неизбежно - обади се гостът му примирено. - Може би това е история, на която трябва да се сложи точка.
- Да, вероятно Църквата наистина умира с бавна смърт - съгласи се кардиналът. - В крайна сметка всички религии на някакъв етап губят мощта си, а нашата продължи много по-дълго от всички останали. Ала едно внезапно разкритие от подобен характер ще причини на света далеч повече размирици, отколкото можете да си представите! Да отнемеш всичко толкова неочаквано, да причиниш подобен шок...
Въпреки всичките си недостатъци Църквата все още играе важна роля в живота на мнозина. Милиони хора разчитат именно на вярата си, за да ги преведе през трудностите на живота. Тя все още успява да даде успокоение, дори и на не толкова ревностните си членове. И което е по-важно, тя ни дарява с нещо, което е жизненоважно за съществуванието ни - помага ни да преодолеем вековечния си страх от смъртта и ужаса от онова, което може би предстои след нея.
Читать дальше