Реймънд Хури - Последният тамплиер

Колата се отправи по Виа де Порта Анджелика и се насочи към портата „Света Анна". Точно в мига, в който стигнаха пред огромните врати от ковано желязо, колоритен швейцарски гвардеец ги отвори широко.

Колата спря пред каменна сграда с колони и Де Анджелис веднага излезе. Райли го последва по няколкото стъпала, след което се озоваха в двойно изолирания вестибюл. Тръгнаха бързо по коридора, покрит с каменни плочи, минаха през мрачни стаи с високи тавани, изкачиха мраморната стълба и най-сетне се озоваха пред изящно резбована дървена врата. Свещеникът свали слънчевите си очила и ги замени със старите си.

Райли го наблюдаваше изумено как с лекотата на велик актьор, който всеки миг трябва да излезе на сцената, Де Анджелис накара изражението си да претърпи невиждана метаморфоза - безмилостното лице на тайния оперативен агент бе заменено от благата усмивка и спокойния поглед на добрия свещеник, който се бе появил при тях в Ню Йорк. И за още по-голяма изненада на Райли, той си пое дълбоко дъх и едва тогава се осмели да почука на вратата.

Отговорът дойде бързо.

- Влезте!

Де Анджелис отвори вратата и пристъпи първи вътре.

Попаднаха в стая колкото пещера. Стените ѝ бяха покрити отдолу до горе с лавици, които преливаха от книги. Върху дъбовия паркет на пода не се виждаха килими. В единия ъгъл имаше камина, пред която бяха поставени голям диван с плюшена дамаска и два идентични фотьойла от двете му страни. До високите френски прозорци на едната стена бе поставено голямо писалище с меко тапициран стол от едната страна и три по-твърди стола - от другата.

Единственият човек в стаята - едър, импозантен мъж с посребрена коса, излезе иззад бюрото и поздрави с добре дошли Де Анджелис и неговия гост. Върху лицето на домакина бе изписана строга безкомпромисност.

Монсиньор Де Анджелис представи на Райли кардинал Мауро Бруньоне и двамата мъже си стиснаха ръце. Ръкостискането на кардинала се оказа неочаквано силно. Райли усети как очите на стария човек го разглеждат с обезпокоителна прямота. Без да сваля очи от госта си, Бруньоне размени няколко думи на италиански със свещеника, които агентът на ФБР изобщо не схвана.

- Заповядайте, седнете, агент Райли! - покани го най-сетне домакинът им, като кимна по посока на дивана. - Надявам се, че ще приемете благодарността ми за всичко, което сторихте до момента и ще сторите в бъдеще във връзка с тази пренеприятна история. Както и за това, че сте съгласили да бъдете днес мой гост!

Веднага щом Райли се настани на посоченото му място, кардинал Бруньоне даде да се разбере, че не е в настроение за празни приказки. Без никакви заобикалки започна:

- До мен достигна известна информация за вас. - При тези думи Райли извърна поглед към свещеника, който обаче предпочете да съзерцава тавана. - Казаха ми, че вие сте човек, на когото може да се има доверие и който не допуска компромиси със своята почтеност.

При тези думи кардиналът направи пауза, а очите му пронизаха Райли.

- Просто искам да знам истината! - заяви спокойно, но убедено той.

Мауро Бруньоне се приведе напред, притиснал силно големите си квадратни длани една срещу друга.

- Опасявам се, че истината е точно такава, каквато я вещаят страховете ви!

Настъпи мъртвешко мълчание. После кардиналът се изправи от фотьойла си и пристъпи тежко към френските прозорци. Извърна поглед навън и примижа от ярката светлина на слънцето.

- Деветима мъже... Деветима дяволи... Появили се в Йерусалим и Балдуин им дал всичко, което поискали. Мислел си, че са на наша страна, че са там, за да разпространяват Божието слово. - При тези думи от устата на кардинала излезе хъхрещ звук, който при нормални обстоятелства би прозвучал като смях, но Райли усети, че е просто външен израз на изключително болезнена мисъл. Гласът на Бруньоне се превърна с гърлен тътнеж, когато изрече: - Голям глупак! Да им повярва така лековерно!

- Какво са намерили там?

Бруньоне си пое дълбоко дъх - нещо като вътрешна въздишка, след което се обърна към агента от ФБР.

- Намерили са дневник. Изключително подробен и интимен дневник, нещо като евангелие. Дневникът на дърводелец на име Исая от Назарет. Изповедта на един... обикновен човек.

Райли усети как въздухът от дробовете му като че ли изтича.

- Просто обикновен човек?!

Кардиналът кимна мрачно, а раменете му внезапно се отпуснаха, сякаш върху тях бе легнал непосилен товар.

- И както неговото собствено евангелие недвусмислено сочи, Исая от Назарет, или просто Исус, не е Син Божи.