Реймънд Хури - Последният тамплиер

Извърна се към Де Анджелис. Нито една от думите, които бе чул днес, не бе допринесла за смекчаване на дълбокото недоверие, което хранеше към двуличния свещеник и неговите методи на действие. Даваше си сметка, че на някакъв етап ще бъде принуден да се справи с него.

Ала сега го очакваха по-належащи въпроси. Тес беше някъде с професор Ванс. И двамата се бяха отправили към едно откритие, заредено с потенциално унищожителна мощ за милиони човешки души.

Обърна се отново към кардинал Бруньоне и отговори също така простичко:

- Да.

72.

Нежен югоизточен ветрец галеше водите около корабчето „Саварона" и завихряше лека солена мъгла, която Тес почти вкусваше, застанала на задната палуба на някогашния траулер. Обожаваше свежото утро в морето, както и успокояващата тишина, която настъпваше с всеки залез. Трудно се преживяваха единствено дългите часове между тях.

Имаха голям късмет, че откриха „Саварона" за такъв рекордно кратък срок. През последните години търсенето на кораби за подводни проучвания беше нараснало рязко. В допълнение към морските биолози, океанографите, нефтените компании и създателите на документални филми - обичайните клиенти на тази услуга, на пазара се бяха появили и две нови групи: гмуркачите авантюристи - разрастващ се легион от хора, които с удоволствие плащаха хиляди долари, само и само да се сдобият с възможността да се запознаят отблизо с „Титаник" или да се затворят в хидрометалните капсули на 8000 фута под повърхността на океана до Азорските острови; и търсачите на съкровища или, както те самите предпочитаха да бъдат наричани напоследък, „археолозите с търговска цел".

Най-съществена роля за намирането на този конкретен кораб бе изиграл интернет. След няколко телефонни разговора и кратък полет със самолет след това, Ванс и Тес бяха успели да стигнат до Пиреус - пристанището на Атина, където бе закотвена „Саварона".

Капитанът - удивително красив гръцки авантюрист на име Георгиус Расулис, отначало бе отхвърлил предложението на професора под претекст, че това щяло да наруши графика му. Заяви, че вече се подготвял да приеме на борда група историци и филмов екип, които трябвало да закара в Егейско море в търсене на някаква изгубена флота персийски триреми. Расулис поясни, че може да предложи услугите си на Ванс само за три седмици, защото после трябвало да отплава на север, а както той самият обясни, три седмици въобще не били достатъчни за подобно начинание.

Оказа се, че корабът му бил резервиран за два месеца напред, което си беше относително кратък период, като се имаше предвид, че намирането на кораби, претърпели корабокрушение през древността, си беше равнозначно на намирането на игла в купа сено. Ала Ванс пък разполагаше с нещо, с което не можеше да се похвали почти нито една експедиция - астролаба, който, според него, щял да стесни обсега им на търсене в рамките на десетина квадратни морски мили.

Уилям Ванс бе казал на Расулис, че търсят плавателен съд на кръстоносците, намеквайки за възможността там да има и голямо количество злато и други ценни предмети, които са били изнесени от Светите земи веднага след падането на Акра. Крайно заинтригуван, капитанът неохотно се бе съгласил да приеме поръчката им, повлечен от ентусиазма на Ванс, от заразителната вяра на професора в способността на древния навигационен уред, както и от не малка доза алчност.

За Расулис не беше проблем да удовлетвори молбата на Ванс за пълна дискретност. Беше свикнал с търсачите на съкровища, тоест, с археолозите с търговска цел, и тяхната настойчивост да избягват публичността. И като се имаше предвид, че беше договорил и солиден дял и за себе си от въпросното съкровище, то и той самият имаше интерес да не позволява на външни натрапници да се появяват неканени на техния купон. После бе обяснил на Ванс, че първоначално корабът щял да обходи търсената област по периферията, а след това за няколко часа щял да се отправи в друга посока, за да отвлече вниманието на евентуалните любопитни зяпачи от основната цел - тактика, която пасваше перфектно на целите на професора.

Последният път, когато Тес се бе занимавала с нещо подобно, бе покрай брега на Александрия, в Египет, когато Клайв Едмъндсън ѝ бе налетял така непохватно. Оттогава беше изминало доста време и сега тя откриваше за пореден път едно от най-характерните черти на подобно търсене -то изискваше огромно търпение.

Часовете и дните се нижеха, а тя се отнасяше в мисли, несъзнателно приковала поглед върху двата кабела, които се влачеха след стария кораб и потъваха в разпенените вълни. Единият от тях придържаше нискочестотен сканиращ сонар, който улавяше всяка забележима издатина по морското дъно, а другият бе свързан с магнитометър за магнитен резонанс, който разпознаваше всички железни предмети сред останките долу. Установи, че непрекъснато си припомня миговете, която я бяха довели дотук, на шестдесетина километра от крайбрежието на Турция, на един кораб за подводни проучвания, при това с мъж, който бе организирал въоръжено нападение на музея „Метрополитън" - обир, при който бяха загинали и доста хора.