Лорънс О’Брайън - Йерусалимска загадка

— Братът на дядо ми е загинал близо до тази порта — каза неочаквано Тали и посочи навън.

— Кога е станало това? — Мислех, че ще ми разкаже за някой самоубийствен бомбен атентат.

— През четирийсет и осма. Той е бил в Хагана 61. Сражавал се е срещу британците, а после срещу йорданците. При тази порта се разиграли най-ожесточените битки. Арабите искали да ни изритат до един от Израел. Не се шегувам. Застреляли го в главата. Лежал там цели четири часа, преди другарите му да успеят да го измъкнат...

Тя посочи към едно място, близо до портата.

— Тогава не спечелихме Стария град, но тази битка откри пътя към освобождаването на Йерусалим за евреите след хиляда и четиристотин години на жестокости и изгнание... — продължи да разказва Тали. После замълча за миг и се загледа към покривката на масата на червени и бели квадрати. — Приятелката му Шийла така и не се омъжи. Веднъж се срещнах с нея. Очите ѝ приличаха на езера от тъга. На младини е била невероятно красива. Но когато я срещнах, вече беше стара и посивяла. А сега е мъртва.

Аз погледнах през прозореца. По тротоара минаха двама ортодоксални евреи, движещи се плътно един до друг. Дългите им бради бяха черни и гъсти, а ризите им — чисти и бели.

Към нас вървеше възрастен мъж в избелял кремав костюм. До него крачеше момичето, което ме бе заговорило на паркинга на университета. Кожата ми настръхна... Тя защо беше тук?

9

Британското посолство в Кайро се намира на улица „Ахмед Раджеб" в заможно предградие, наречено Гардън Сити. То е на източния бряг на Нил, между реката и центъра на града, точно на юг от площад „Тахрир". Кремавата колониална сграда с балкон на първия етаж и ливади отпред, простиращи се надолу до реката, по стил подхождаше повече на епохата на Британския Радж 72. Но зад старомодната ѝ фасада вътре бяха направени редица промени, за да я въведат в двайсет и първи век.

Сутеренната площ бе разширена. Сега там се помещаваше контролна станция за ситуационно наблюдение към Британските разузнавателни служби в Кайро.

Този понеделник следобед, когато часът беше 13,30 в Йерусалим, 12,30 в Кайро и 11,30 в Лондон, Марк Хедсел, назначен към посолството след три и половина години служба в Ирак, гледаше към един голям LCD екран в отсрещната страна на помещението.

Екранът показваше граничната отсечка от Ивицата Газа до Египет. Пътят беше отворен и по него се точеше цяла редица от камиони, които бавно навлизаха в Газа. Изглежда, че не ги бяха претърсили.

Последния път, когато се случи това, последва израелско въздушно нападение. Двама души загинаха. Израелците твърдяха, че в онези камиони има ракетни части, предназначени за „Хамас" 81, и че могат да го докажат. Каквото и да казваха ООН за Израел, нямаше как да се пренебрегне фактът, че страната щеше да се отбранява, когато се почувства под заплаха.

Притеснението на Марк в този момент беше колко далеч може да стигне тази отбрана. От изборите насам, след падането на Мубарак, нещата тук бяха взривоопасни. Играчите се сменяха и военните бяха нетърпеливи да си възвърнат влиянието. Реакцията на египетската армия към следващата израелска въздушна атака не можеше да бъде предвидена.

И други неща за Египет го тревожеха. Някои от тях се излъчваха от по-малките екрани, разположени по стената. Единият показваше антиизраелска демонстрация на площад „Тахрир". Същия ден там бе разположена войскова част от Заказик и Марк се безпокоеше за реакцията им към демонстрантите.

Притесняваше го и един доклад за движението на иранска подводница близо до южния вход към Суецкия канал. На отделен екран се виждаше сателитен образ, предоставен от Агенцията за национална сигурност на САЩ, на последно установената позиция на подводницата. Върху образа бе наложена карта на областта.

Но големият екран върху собственото му бюро показваше онова, което главно го интересуваше през този ден — картина с висока разделителна способност от охранителната камера на главния вход на хотела в Йерусалим. Там беше отседнала доктор Сюзън Хънтър. Образът бе спрян на пауза. Хотел „Херод Ситадел" беше един от най-хубавите в древния град, но Сюзън Хънтър не го бе избрала заради петзвездните му удобства.

Беше го избрала заради мерките за безопасност. Една от тях, за която не подозираше нито тя, нито охраната в хотела, се състоеше във факта, че Британските разузнавателни служби бяха получили достъп до системата на охранителните камери.

Способността да пробиват в частни охранителни системи, да препредават образи на дипломати и влиятелни бизнесмени навсякъде по света не беше нещо, което Британските служби за сигурност искаха да се разчуе.