Лорънс О’Брайън - Йерусалимска загадка

Проверих какво е писано за Макс Кайзер в интернет. Имаше доста информация за откриването на изгорялото му тяло зад двореца Туншук. Полицията бе разпитала някои местни радикални ислямисти. Издирваха се и други. Беше ясно кой, според тях, го е убил.

Открих една по-стара статия, в която се описваше как Кайзер е работил с някакъв учен от Еврейския университет. Името му беше Шимон Маркус. Дали Кайзер пак се бе срещнал с него, докато е бил тук?

Разгледах уебсайта на Еврейския университет в търсене на познато лице. Имах нужда някой да ме запознае с Шимон Маркус, някой, на когото той би се доверил.

След като почти се бях отказал, най-после открих каквото търсех. Доктор Тали Милър от отдела за лазерни проучвания. С нея едва се познавахме, но беше по-добре от нищо. Тя бе представила доклад на една конференция, в която участвах, а после обядвахме на една и съща маса. Беше достатъчно.

Открих номер за контакт и вдигнах хотелския телефон да ѝ се обадя. Телефонът в университета даваше свободно. Погледнах часовника си. Минаваше девет часът сутринта. Със сигурност вече всички бяха на работа.

Най-после една жена отговори. „Университет" беше единствената дума, която разбрах. Гласът ѝ бе тънък. Тя говореше на иврит — основния език в Израел, древния език на юдаизма. Разбрах само няколко лесни думи, като шалом — „здравей".

— Търся доктор Тали Милър — казах.

Обикновено преди да отида в друга държава, отделях известно време да се запозная с езика. Немският ми не беше зле след един проект, по който бяхме работили в планината Шварцвалд, но в сегашния случай за ден и половина нямаше как да науча дори няколко фрази, колкото и да се стараех.

Не последва отговор. Затворила ли беше?

След това се чу леко изпращяване.

— Шалом — каза женски глас. Беше Тали.

— Здрасти, обаждате се Шон Раян. Аз съм в Йерусалим.

Последва дълга тишина.

— Кой?

Не беше приятно да не те разпознаят веднага.

— Шон Раян — повторих. — Участвах в онази конференция в Лондонския университет, на която ти изнесе доклад за високотемпературните лазери.

— Шон ли? О, сетих се! — възкликна тя. — Как си? — Изведнъж стана дружелюбна и гласът ѝ се върна към нормалното си звучене. Отделихме няколко минути в припомняне на моменти от познанството ни. После я попитах дали познава доктор Шимон Маркус. Познаваше го, но бегло.

— Жалко — рекох. — Трябва спешно да разговарям с него.

— Може и да ти помогна... Ще ти звънна след няколко минути. В кой хотел си отседнал?

Казах ѝ. Настроението ми се повдигна. Бях успял. Връзките ми щяха да ме отведат до Шимон Маркус.

След това с Изабел закусихме в дълга трапезария с висок таван. Вътре имаше групи, говорещи на френски, полски и испански — все поклонници, дошли да посетят своя Свещен град.

Закуската — селекция от сирена, бъркани яйца, маслини, конфитюри и мек хляб — би задоволила всеки вкус.

Един от сервитьорите, усмихнат мъж с черна коса, дойде до масата ни с безжичен телефон в ръка, докато ние привършвахме.

— Търсят доктор Раян — каза той.

Кимнах. Никога не използвах титлата си публично, но Тали явно я бе споменала, когато се е обадила на рецепцията. Поех телефона.

— Ало.

— Ще бъда в хотела ти след един час. Бъди готов — изрече делово Тали.

Дружелюбността ѝ се бе изпарила, заменена от ясно доловима строгост. Вероятно така се отнасяше с най-разхайтените си студенти, дръзнали да пречат по време на лекциите ѝ.

Линията прекъсна.

— Тя идва насам — обявих.

След един час с Изабел бяхме във фоайето на хотела. Излязох навън, за да проверя дали Тали не идва. Беше хладно, но велуреното ми сако ме топлеше. Не след дълго пак влязох вътре.

Час и половина по-късно все още чакахме.

После стана почти единайсет часът. Обадих се в Еврейския университет. Отговори някаква служителка. Тя провери, след което ми каза, че доктор Тали е излязла от сградата.

До 11,30 часа вече здравата се бях ядосал. Редувахме се да се качваме до стаята ни. Само бог знаеше какво се е случило с Тали. Да не би да не бях разбрал добре кога е срещата ни? Не, не беше възможно. Дори помолих персонала на хотела да намерят номера на човека, който ми се бе обадил. Не можеха.

За да запълня времето си, проверих главните болници в Йерусалим и посетих сайтовете им на телефона си, използвайки безжичната връзка във фоайето. Смятах да им се обадя и да ги попитам дали са приемали доктор Сюзън Хънтър. Записах си телефонните им номера и тъкмо се канех да започна да звъня, когато Тали се появи през въртящата се входна врата. Косата ѝ бе в безпорядък.