Харлан Коубън - Няма втори шанс

— Точно тя. Или поне така казва. Във всеки случай тя твърди, че онзи тип — знаем го само като Хеши — я държал заключена и я изнасилвал. Каза, че я принуждавал да извършва различни простъпки. Твоят приятел Върн смята, че всичко е лъжа. Но в момента това не е важно. Тя твърди, че не знае нищо за дъщеря ти.

— Как е възможно?

— Каза, че те били просто наети. Бакард потърсил Хеши с идеята за искане на откуп за дете, което не са отвличали. Хеши харесал предложението. Много пари, а и след като детето не било у тях, почти нямало риск.

— Значи тя казва, че не са имали нищо общо със стрелбата в дома ми?

— Точно така.

Погледнах Лени. Той също видя проблема.

— Но моят пистолет беше у тях. Онзи, който използваха срещу брата на Катарина.

— Да, знаем. Тя твърди, че Бакард го е дал на Хеши. За да те накисне. Хеши застрелял Павел и подхвърлил оръжието, за да натопи теб и Рейчъл.

— Откъде са взели косата на Тара за получаването на откупа? Как са намерили дрехите й?

— Според госпожица Дейн, предоставил им ги е Бакард.

Поклатих глава.

— Значи Бакард е отвлякъл Тара?

— Тя твърди, че не знае.

— Ами сестра ми? Как се е замесила?

— Според нея и това е работа на Бакард. Той им е дал името на Стейси като изкупителна жертва. Хеши е предал парите на Стейси и й казал да ги внесе в банка. После я убил.

Изгледах първо Тикнър, после Ригън.

— Не се връзва.

— Продължаваме да работим по случая.

Лени се намеси:

— Имам въпрос. Защо са се върнали след година и половина за повторен опит?

— Госпожица Дейн твърди, че не знае със сигурност, но подозира, че е от чиста алчност. Бакард се обадил и попитал Хеши дали иска да изкара още един милион. Хеши се съгласил. Като проверихме сметките на Бакард, той определено е бил във финансово затруднение. Според нас тя е права. Бакард просто е решил да отхапе още един залък от ябълката.

Потърках лицето си. Ребрата почнаха да ме болят.

— Открихте ли картотеката на Бакард за осиновяванията?

Ригън хвърли поглед към Тикнър.

— Не още.

— Как е възможно?

— Виж, едва сега се залавяме с това. Ще ги открием. Ще проверим всяко осиновяване, което е извършил, особено на момиче, преди осемнайсет месеца. Ако Бакард е уредил осиновяването на Тара, ще го открием.

Отново поклатих глава.

— Какво има, Марк?

— Няма логика. Човекът просто си върти стабилен бизнес с осиновявания. Защо ще застрелва мен и Моника и ще увеличава риска с отвличане и убийство?

— Не знаем — призна Ригън. — Всички трябва да се съгласим, че това не е цялата история. Но истината е, че най-вероятно сестра ти и друг съучастник са застреляли теб и Моника и са взели бебето. После тя го е предала на Бакард.

Затворих очи и прекарах това през ума си. Способна ли бе Стейси да извърши подобно нещо? Възможно ли е да е влязла в дома ми с взлом и да ме застреля? Не можех да се насиля да го повярвам. Тогава ми хрумна друга мисъл.

Защо не бях чул строшаването на прозореца?

Нещо повече, защо не бях чул нищо, преди да ме застрелят? Строшаване на прозорец, звънец, щракване на ключалка, отваряне на врата? Защо не бях чул нито едно от тези неща? Отговорът според Ригън бе, че съм блокирал. Но сега осъзнах, че случаят не беше такъв.

— Блокчето „гранола“ — произнесох.

— Моля?

Обърнах се към него.

— Според твоята теория аз забравям нещо, нали? Стейси и нейният съучастник трябва или да са счупили прозореца, или може би да позвънят. Щях да чуя поне едно от двете. А аз не чух нищо. Но помня как ядях блокчето пресовано мюсли и как паднах.

— Така.

— Нали разбираш, бях напълно конкретен. В ръката си държах пресовано блокче „гранола“. Когато сте ме открили, то е било на пода. Колко беше изядено от него?

— Може би една-две хапки — отвърна Тикнър.

— Тогава теорията ви за амнезията е погрешна. Бях се надвесил над мивката и ядях блокчето. Помня го. Открили сте ме точно в това положение. Няма време, което да се губи. И ако е била сестра ми, защо ще съблича Моника гола, за бога… — Замълчах.

Лени произнесе:

— Марк?

Ти обичаше ли я?

Гледах право пред себе си.

Ти знаеш кой те простреля, нали, Марк?

Дайна Левински. Замислих се за необяснимите й посещения на къщата, в която бе израснала. Замислих се и за двата пистолета, единият от които беше моят. Сетих се за компактдиска, скрит в мазето на мястото, което ми посочи Дайна. За снимките, направени пред болницата. За думите на Едгар, че Моника е ходела на психиатър.