Харлан Коубън - Остани

– Правиш си майтап, нали?

За жалост объркването й бе напълно оправдано. Тя нямаше никого, освен пудела на име

Ралфи. Дотук.

– Кога видя Флин за последен път? – попита Брум.

– През нощта, преди да, ъъъ, да си тръгне или там каквото е станало.

– Къде отидохте?

– В началото бяхме тук. Той обичаше да ме гледа как танцувам. Мъжете рядко купуват

танци на пилон и той ще се усмихне и ще гледа, а после ще ме отведе у дома, ще ме нарече

курва, задето съм танцувала, и ще ме нарани.

Брум се стараеше да не показва нищо с изражението на лицето си. Искаш да дойдеш тук, да

си изпуснеш парата или нещо друго, каквото и да е, никой няма да те осъди. Но онова, което

не се казваше, бе, че това никога не им бе достатъчно. Така че Карлтън Флин започва със

съвсем дребни залози и дребни печалби, но не след дълго започва да мечтае за още. Винаги

така става. Залаганията следват едно след друго. Най-добре го е казал дядото на Брум: „Ако

непрекъснато се усещаш незадоволена, оглеждаш се за втори мъж“.

– Възнамеряваш ли да го видиш пак? – попита Брум.

– Трябваше да се срещнем вечерта, когато той, нали знаете, изчезна.

– Какво стана?

– Обади се и каза, че ще закъснее. Но изобщо не се появи.

– Каза ли защо ще закъснее?

– Не.

– Знаеш ли къде е бил същия ден?

Тони поклати глава. До ноздрите му стигна спарена воня от лак за коса и съжаление.

– Да ми кажеш нещо за този ден?

Отново поклащане на главата.

– Не разбирам – заключи Брум. – Този тип непрекъснато те е наранявал, нали така?

– Да.

– И това е ескалирало.

– Ъ?

Брум потисна въздишката си.

– Ставало е все по-лошо и по-лошо.

– О! Да. Така е.

Брум разпери ръце.

– Как, мислеше, ще свърши това?

Тони попремига, извърна поглед встрани, замисли се за миг.

– По начина, по който свършваше винаги. Щеше да се умори от мен. Щеше да си хване

следващата – сви рамене в добавка тя. – Или щеше да ме убие.

8

Думите „Кантора Хари Сътън“ бяха красиво изписани върху армираното стъкло. Старата

школа.

Меган леко почука на стъклото и Хари отговори с ехтящ глас:

– Влез!

Тя хвана топката на бравата. Преди няколко часа тя бе позвънила вкъщи и бе казала на

Дейв, че ще се върне късно. Той искаше да узнае причината. Тя го бе посъветвала да не се

тревожи и бе затворила. А сега бе тук, беше се върнала в Атлантик Сити, мястото, което

познаваше твърде добре.

Меган отвори вратата със съзнанието, че това й действие вероятно щеше да промени

всичко. Офисът още представляваше запусната канцелария, състояща се от една стая с

ниски секции, ала Хари можеше да я ползва и в такъв вид.

– Здрасти, Хари!

Хари не бе привлекателен мъж. Под очите му имаше толкова дълбоки торбички, че ако ги

напълнеше с вода, в тях можеше да организира двайсетдневен круиз по море. Носът му бе

подут като на карикатура.

Косата му стряскаше с белотата си, която би изчезнала само под дулото на пистолет. Ала

усмивката му, да, тя бе изпълнена с щастие. Усмивката му стопли Меган, върна я обратно и

я накара да се почувства в безопасност.

– Твърде дълго те нямаше, Каси.

Някои наричаха Хари „уличен адвокат“, ала това не бе чистата истина за него. Преди

четири десетилетия той бе завършил юридическия факултет в Станфърд и бе започнал

сътрудничество в престижната юридическа фирма „Кронбърг, Райтър и Роузмън“. Една нощ

няколко добронамерени колеги повлякоха свенливия и тих адвокат в Атлантик Сити да

играят хазарт, да задяват момичета и изобщо да се потопят в разврат. Срамежливият Хари се

отдаде на безпътица и повече не излезе от там. Напусна голямата фирма, написа името си

върху вратата на точно тази кантора и реши да защитава онеправданите в града, които в

много отношения се състояха от всички, започнали живота си от тук.