Харлан Коубън - Остани

уловеше с фотоапарата си.

Ако тръгнеш по дясната страна на пътеката, можеш да стигнеш до ръба на канарата и на

фона на небето да видиш силуета на Атлантик Сити. Нощем океанът светеше като лъскава

тъмна завеса. Гледката, ако рискуваш да минеш под издатината, спираше дъха ти.

Щом пое нагоре по отдалечената пътека, Рей направи няколко снимки, като се криеше зад

обектива, сякаш той му осигуряваше закрила. Развалините на старата мелница за желязна

руда се намираха на ръба на Пайн Барънс, най-голямото трасе в Ню Джързи, пресичащо

гората. Веднъж, преди много години, Рей се бе отклонил от пътя и бе навлязъл дълбоко

навътре. Бе попаднал на необитаема циментова хижа, покрита с графити, някои от които му

се видяха сатанински. Пайн Барънс още изобилстваше с руини на обезлюдени градове.

Бродеха слухове за извършени злодеяния дълбоко в гората. Ако сте гледали мафиотски

образи на кино, със сигурност сте видели и онези кадри, в които те погребват някой труп в

Пайн Барънс. Рей твърде често се връщаше към тези си мисли. Някой ден, казваше си той,

ще измислят уред, който да показва какво е заровено в пръстта под краката ти, като прави

разлика между кости и пръчки, между корени и камъни, и кой знае какво може да откриеш.

Рей преглътна и отпъди тази мисъл от главата си. Когато стигна до старата пещ за желязна

руда, той извади снимката на Карлтън Флин и я заразглежда. Флин бе застанал вляво на път

за тази пътека, същата, на която преди седемнайсет години стоеше и Рей. Защо? Какво е

правил Карлтън Флин на това място? Добре, може да е бил поредният планинар или любител

на приключения. Но защо се е намирал на същото това място седемнайсет години, след като

Рей е бил тук, и защо после е изчезнал? Накъде е тръгнал от тук?

Нямаше представа.

Куцукането на Рей вече едва се забелязваше. Ако се загледаш отблизо, непременно ще го

видиш, ала Рей се бе научил как да го прикрива. Щом се заизкачва по възвишението и

застана точно там, откъдето бе заснел Карлтън Флин, болката от старата травма се събуди

отново. Останалата част от тялото му все още го болеше от нощното нападение, но засега

Рей бе в състояние да не обръща внимание.

Нещо привлече погледа му.

Той се спря и с присвити очи погледна назад по пътеката, която слизаше надолу. Слънцето

блестеше.

Може би бе тъкмо това. Както и странният ъгъл на наклона на малкия хълм. Не би го

видял, ако е на пътеката, но нещо там се отразяваше, нещо точно където започваше гората,

точно срещу големия речен камък. Рей се намръщи и пристъпи към него.

Какво, по...?

Когато се приближи още повече, той се наведе да го огледа. Протегна ръка, ала се отдръпна,

преди да го докосне. Не си зададе никакъв въпрос. Извади фотоапарата си и започна да

снима.

Там, на земята, току зад камъка, имаше струйка засъхнала кръв.

5

Меган лежеше на леглото и четеше списание. Дейв бе легнал до нея и гледаше телевизия с

дистанционно в ръка. За мъжете дистанционното управление на телевизора бе като

умиротворител или защитен плащ. Те просто не можеха да гледат телевизия, без да стискат

дистанционното, което бе винаги в готовност.

Беше малко след десет часа вечерта. Джордан вече спеше. Кайли бе друга работа.

Дейв каза:

– Ти ли ще имаш честта, или оставяш на мен?

– Ти го направи последните две нощи – въздъхна Меган.

Дейв се усмихна, без да откъсва очи от телевизора.

– Последните три нощи. Но кой ли ги брои?

Тя остави списанието. Кайли си лягаше винаги точно в десет, но никога не тръгваше към

стаята си, докато родителите й не настоят за това. Меган се изтърколи от леглото и тръгна

по коридора.

Можеше да се провикне: „Лягай си ВЕДНАГА!“, ала и това бе точно толкова уморително, а

и можеше да събуди Джордан.

Меган открехна вратата и мушна глава в отвора.

– Време е за сън.

Кайли дори не отклони поглед от монитора.