Джилиан Хофман - Невръстни красавици

— А Кейти? — запита Лу Ан с горчивина. — Ако Рей се е върнал в града и е живял при приятели в Бел Глейд, какво се е случило с нея?

Зо сви рамене.

— Нямам отговор за теб, Лу. Ще ми се да имах.

Отново настъпи мъчително мълчание.

— А какво ще кажеш за сексуалния насилник, когото смяташе за Пикасо? — попита накрая Лу Ан.

— Ролър? Да, бях се хванал — отвърна Зо през смях. — Идеалната биография за тази история, включително младата жертва и работата му в магазин за художнически материали. Но съвпаденията са си съвпадения, а Ролър просто е бройкал агента под прикритие в тесните дрешки, защото я е намирал за секси. Никога не е наричал себе си Капитана, нито нея Джаниз, нито е споменавал за тяхно чатене онлайн. Какво е щял да направи с Натали, щом я вкара в колата си, можем само да гадаем — възможно е да си е мислел, че му е паднала лесна бройка, или, като имаме предвид миналото му, може да е било нещо по-зловещо. Но според нас Ролър просто е бил на неподходящото място, вършейки неподходящото нещо, и е избягал от нас в неподходящия момент. Според информацията, която Сиро е получил, човекът е продавал дрога, за да се издържа. Може да е имал мостри в колата и да е знаел, че ако бъде спрян, се връща обратно в затвора за нарушаване условията на предсрочното освобождаване. Ето защо е бягал. Не открихме нищо друго, което да го свързва с Фелдинг, или да подкрепя теорията, че той е бил Капитана. Фелдинг е бил Пикасо. Фелдинг е бил Капитана. Фелдинг е бил ЕлКапитан. Фелдинг е бил Зак Кюзано.

— А възможно ли е да са работили заедно? — попита Лу Ан.

Зо се разсмя.

— Трябвало е да станеш ченге, Лу. Сигурно ти си подшушвала на Боби как да разплита случаите през всичките години, а той само е обирал лаврите. Чуй ме, ако Ролър и Фелдинг са работили заедно, то това е тайна, която двамата просто отнесоха в гробовете си. Лейни Емерсън казва, че според нея е имало само един похитител, но тя не е могла да види кой е, тъй че го приемаме, независимо доколко е така. А сега трябва да тръгвам. Камила ме чака, за да ме подложи на кръстосан разпит относно днешното ми посещение при вас, а устата вече ме боли от говорене.

Боби кимна.

— Благодаря ти — изхриптя той.

— Ако обичаш, не говори, защото боли. Няма защо. — Зо се надигна. — Тръгвам, преди да е станало като в сапунка на „Холмарк“ и всички да се разплачем. А, и още нещо. Весо има да ми дава пари за цветята от групата, но се кани да се връща в Пенсакола. Твоята работа още си е твоя, когато и да се върнеш. Даже на Фокс му се размекна сърцето — сигурен съм, че е благодарение на потока от телефонни обаждания на тема „спасете задника на Боби Дийс от принудително пенсиониране“, които валят в кабинета му. Аз лично се обадих два пъти — добави той с намигване, целувайки Лу Ан, преди да се отправи към вратата. — И тъй, Пастире, щом лекарите тук ти кажат, че вече не си пълен с горещ въздух, те чакаме да се върнеш при нас.

92

Лейни седеше в леглото и трепереше, обляна в пот, и сърцето й биеше учестено. Озърна се неспокойно в ярко осветената стая, за да види стенния часовник. Беше дванайсет и десет по обед. Опита се да се успокои, както й каза доктор Кеслар: огледай обстановката наоколо си, дишай дълбоко, дай си сметка, че си _спала_, осъзнай, че си в безопасност, приеми, че е било просто кошмар. Имала си ужасен кошмар. Вече си у дома. Той повече не може да ти навреди.

Наблюдаваше със затаен дъх как светещите цифри на циферблата се смениха на 12,11. Този път бе спала цели четирийсет и три минути. Това беше постижение, предположи тя. Миналата седмица се страхуваше дори да затвори очи. Сънят, когато идваше, се състоеше от откъслечни десетминутни унасяния.

Лейни се огледа из новообзаведената си бонбоненорозова спалня с новото бяло легло с табли за главата и краката, комплекта от гардероб и бюро, фънкарския стол торба с шахматен десен и красивите нови плакати на Робърт Патинсън и Тейлър Лотнър. Спалнята беше като извадена от каталог с мебели на „Потъри Барн“ — от мебелите до килимчето с форма на сърце и якия кристален полилей. Липсваше, естествено, само компютърът. Обновяването беше жест на внимание от щедрите дарения на непознати от цял свят, които очевидно бяха взели присърце „шокиращата“ й история. Най-голямото дарение беше направено от телевизионния Канал Шест, но майка й каза, че нямат право да го пипат, освен и когато тя се запише в колеж.

Обстановката наоколо й изглеждаше перфектна като на картинка, само че животът й беше всичко друго, но не и такъв. Намираше се в красивата си спалня, където всички възможни светлини стояха включени, но изпитваше ужас от всичко извън стаята и дневната на долния етаж, усещайки такава тежест в сърцето си, та си мислеше, че умира. Не смееше да извика, да легне в леглото, дори да се движи. Щом затвореше очи, виждаше лицето му. Зак. Мъжът в колата. Изчадието. Което се кискаше, хилеше, викаше, ругаеше, проповядваше. Минаха седмици, а тя едва постигна четирийсет и три минути сън. При тази скорост щеше да спи по цяла нощ, когато бъде на трийсет години.