Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Както го наблюдаваше, Хедър понечи да пристъпи към Сюзън, ала късно.

— Ще ми отговаряш, когато те питам! — изрева в този момент Ел-Калаам и удари Сюзън през лицето; тя се олюля — спънатите глезени не й позволиха да запази равновесие и тя се строполи на пода.

— Стани! — заповяда Ел-Калаам.

— Остави я! — изкрещя Фреди Бок. — Да не си посмял пак да я удариш!

Феси, който наблюдаваше двете жени, и облизваше устни, докато очите му се движеха нагоре-надолу по формите на телата им, изведнъж сбърчи вежди и заби юмрук отстрани в дебелия врат на Бок. Индустриалецът нададе вик и политна назад.

— Свиня! — процеди Феси през зъби и се изплю в нагръдника на ризата му. После отново погледна към Сюзън и по устните му заигра усмивка.

— Ставай! — с още по-дрезгав глас повтори Ел-Калаам; той не бе обърнал никакво внимание на разигралата се до него сцена. — Ставай, ставай! — наведе се и сграбчи дребничката брюнетка за косата; тя продължаваше да хлипа.

— Вие, жените, сте толкова безполезни същества. Единственото, което умеете да правите добре, е да плачете. За нищо друго не ви бива.

— Ами тази жена с вас? — обади се Хедър и посочи Рита. — Тя току-що уби…

— Кой ти разреши да говориш? — присви очи Ел-Калаам.

— Просто помислих, че бих… ооох!

Огромната му ръка сграбчи челюстта й. Целият трепереше от силата, с която я стискаше.

— Не! — каза той. — Ти не можеш да мислиш. Запомни това! — беше се разтреперил още повече: — Плачи, да те вземат дяволите!

Ала Хедър продължаваше да го гледа в очите, без да мига. Той отдръпна ръката си, оставяйки червени белези по бялата кожа. Замахна и я удари веднъж, два, три пъти в бърза последователност. След всяко разтърсване на главата в ъгълчетата на очите й бликваха сълзи.

— Видя ли? — гласът му бе станал мек. — И ти си като останалите. Не го забравяй.

Мъжът започна да мести поглед от едната към другата.

— Прислугата вече я няма — продължи той с ироничен тон. — Двамата изпълниха задълженията си. Загубиха своя живот, за да ви предупредят; за да можете всички вие да влеете малко разум в главите си — той обходи с поглед всички. — Онези, които го направят, може и да оцелеят — после отново повиши глас: — А онези, които пренебрегнат нашите предупреждения, ще последват тия двама — и подритна крака на иконома — във варницата навън.

Той се засмя и целият му израз се промени. Устата му беше пълна със златни коронки.

— Но я да прекратим този мрачен разговор. Времето върви и стомахът ми вече се бунтува. Вие двете — посочи той към Сюзън и Хедър, — ще приготвите нещо за ядене и кърпи за всички, да се измием. Поне с тая работа можете да се справите. Само че — протегна ръка и сграбчи китката на Сюзън, — не можем да останем с това, нали? — и започна да сваля златните й гривни. — Не бива да вършиш груба домакинска работа, накичена с толкова злато — след гривните започна да сваля и пръстените.

Сюзън изстенваше след всяко свалено бижу. Ел-Калаам обърна ръката й с дланта нагоре и се усмихна широко.

— Не си свикнала да си толкова оголена, а? Е, сега ще добиеш практика.

— И какво ще правиш с всичките тези накити? — попита Кен Ръд. — Ще ги разпределиш между войниците си ли?

— За бога! — последва го гласът на Томас; лицето му бе пламнало. — Не разбираш ли от дума? Просто дръж голямата си уста затворена и…

Ръд стисна зъби и се обърна към шефа си:

— Ако не престанеш да хленчиш, кълна се в Бога, ще ти избия зъбите.

Томас побледня, после пак пламна. Огледа пълната стая. Всички бяха вперили поглед в него. Той вдигна рамене:

— Не ми говори по този начин, Ръд. Не забравяй, че аз те назначих. Не се ли чувстваш поне малко благодарен? Мога да те изхвърля от системата на дипломацията за неподчинение.

— Ще видим кой на кого и как служи — спокойно отвърна Ръд. — Само да излезем оттук живи! Ти си долен страхливец, Томас. Президентът трябва да бъде уведомен за това.

Ел-Калаам се приближи до тях захилен.

— Ето как бе повален могъщият американски орел! — разсмя се той. — Но младият човек заслужава да получи отговор — и вдигна бижутата на Сюзън. — Това не е предназначено за отделни хора. То ще отиде в помощ за борбата на палестинския народ срещу ционистките терористи.

— А, да — намеси се Мишел Емульор, — езикът на истинския революционер.

— Аз съм точно такъв — обърна се към него Ел-Калаам, приближи и сложи ръка върху рамото на младия аташе. — Както виждам, разбираш от тия неща, французино, а? Май не греша.