Ерик Лустбадер: Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Нищо не разби…

— Всичко започна с Маги — усмивката й замръзна върху устните, пръстите й болезнено стиснаха китката на Даяна. — Тя се опита да придобие власт, опита се да пробие, да направи нещо повече от това, което се искаше от нея. Живееше със свои представи и не се вслушваше в предупрежденията — гласът на Тай, който леко се бе удебелил до този момент, изведнъж се изпълни със злоба. — Но тя беше аутсайдер, аутсайдер, каквато си и ти. Тя наруши правилата и загина.

— Боже мой! — Даяна се отскубна от клещите на пръстите й. — Чуваш ли се какво говориш? — Очите и гледаха широко отворени, страх смрази кръвта във вените й. Цялата се разтрепери.

— Не искай да знаеш нищо повече за това. Не е твоя работа.

— Точно моя работа е! — извика Даяна. — Тя беше най-добрата ми приятелка.

Не обръщаше никакво внимание на извърнатите към тях глави, на подтичващите крака, на блъскащите се хора, които ги заобиколиха. Насред силната глъч пробляскваха светкавици и фотоапарати.

Бузите на Таис пламнаха от нахлулата кръв. Лека, загадъчна усмивка се появи върху устните й, зъбите й се белнаха от неоновото осветление. Изведнъж тя се обърна и се смеси с тълпата.

За миг Даяна остана като закована. После импулсивно се втурна след Таис, провирайки се между движещото се множество. Подмина Мейлър, Джери Браун, Том Хейдън. Ала хората прииждаха, струпваха се и затрудняваха движението й. Главата й се завъртя, залата се наклони на една страна, когато се блъсна в стената от човешка плът. Залитна, но никой не обърна внимание.

Силният шум, загубил всякаква хармония и ритъм, пробиваше тъпанчетата й. Бързите удари на сърцето й биеха в такт с басите. Даяна с мъка си пробиваше път през претъпканата зала към тоалетната, която й се струваше отдалечена на километри. Вече смяташе, че няма да й стигнат силите, когато изведнъж се озова пред нея. С треперещи пръсти завъртя топката на бравата и се шмугна вътре, тръшвайки вратата след себе си. Влезе в една от кабините и се свлече върху тоалетната чиния. Подпря глава в дланите си, чувствайки хлъзгавия пласт пот.

Може би после е припаднала или, по-вероятно, е увиснала над бездната със замъглено съзнание. Нямаше представа колко време е стояла така, когато най-сетне отвори очи и вдигна глава. Усещаше я тежка колкото тялото си. Премига няколко пъти, загледана с празен поглед в пръстите си — сковани и побелели, докато са били вкопчени в бравата на кабината. Успя да се съсредоточи дотолкова, че да си поеме дълбоко въздух и се почувства по-добре.

Облекчи се и излезе в преддверието. На мивката наплиска лицето си със студена вода и едва тогава почувства прилив на сила. Събра ръце в шепа и жадно накваси уста. Гърлото й пареше, ала се въздържа да пие.

Когато излезе от тоалетната, шумът и миризмите я удариха в стомаха като с юмрук. Видя, че на терасата, отвъд дългата остъклена стена, се разхождат хора. Оприличи ги на картонените силуети в стрелбище. Мина й през ума и тя да отиде там, за да изхвърли излишъка от топлина и шум около себе си. Тръпна нататък и тъкмо стигна до средата на пътя, когато Крис се изравни с нея.

— Къде беше? Навсякъде те търсих.

Даяна на два пъти се опита да отговори и едва на третия успя.

— В тоалетната — устата й се беше сковала.

— Разбрах, че нещо сте се разправяли с Тай. Такъв слух се разнесе.

— Това… това, което ми каза тя — чувстваше се като дете, което се учи да говори.

— Казах ти, че ревнува — захили се Крис. — Не обича подобен вид съперничество. Тя е кралицата на нощта… или поне за такава се мисли.

— Това не беше тя…

— Хайде, стига — прекъсна я Крис. — Търсих те, защото Найл и аз сме готови за нашия сензационен номер. Ще свирим тук, само ние двамата. Дори и Найджъл не знае, представи си! Луд ще стане.

И те се упътиха към масата си.

— Ей, Найл! — наклони се Крис през масата и избута настрани празните бутилки от минерална вода и водка „Цингтао“, панерките с хрупкав италиански хляб и чинийките с масло. — Готов ли си? Обявяваме номера… и започваме.

Найл кимна, блажената му усмивка не изчезна дори и след като Крис се обърна и седна на мястото си.

— Добре, готово — прошепна той в ухото на Даяна и се протегна да хване ръката й.

Без да сваля поглед от него, Даяна пое ръката му и усети хладината й като повей на бриз. Както я наблюдаваше, Найл отвори уста, за да каже още нещо, но се закашля и политна напред. Шоколадовото му лице пльосна с тих, неприятен звук в чинията със спагети пред него; пръски доматен сос посипаха бялата покривка, рамото на Даяна, бузата й.