Ерик Лустбадер: Сирените на Холивуд (Книга 2)

Тръбни неонови лампи обточваха горната и долната част от стените със синя и зелена светлина. Високи папрати полюшваха перестите си листа от движението на хората край тях. Аромат на хвойна изпълваше въздуха.

— Такива неща винаги започват от нещо малко — прошепна в ухото й Крис, докато вървяха; всички погледи бяха обърнати към тях, дори и на най-равнодушните, които слагаха себе си над всичко. — С най-добри намерения, разбира се — той я превеждаше през пълната зала. — Недостъпността продължава да бъде шик, а ние не искаме да ни безпокоят, нали? — засмя се той чистосърдечно. — Това ще е нашето извинение.

— Крис Кър! Ще ми се криеш, а!

Гласът се извиси над музиката и глъчта наоколо. Даяна леко извърна глава и видя неясна тъмна фигура да излиза от гъстата тълпа в дъното на ресторанта.

— Ей, Крис!

Тълпата се раздели, за да направи път, също като овце, побутвани с тояга. Сред нея се открои широко плоско лице, дълга чорлава коса с матов блясък. Над черната брада просветна бяла кожа, докато мъжът се приближаваше към тях.

— Здравей, Крис! — усмихна се мъжът.

Вървеше с разперени ръце и разблъскваше хората като кон, пъдещ с опашка мухите. В раменете беше като трикрилен гардероб.

— Познаваш ли го? — пошепна Силка в ухото на Крис.

Крис поклати глава и Силка му каза още нещо.

Крис отстъпи крачка назад и дръпна Даяна към себе си. Огромното телосложение на Силка застана между тях и младия мъж. Той блъсна с рамо Силка, продължавайки да вършее с ръцете си. Силка, който дори не помръдна, протегна ръка и изви юмрука на другия на една страна. Едва сега се видя, че онзи стиска пистолет.

— Пусни ме да мина — каза брадатият с доста спокоен вид. — Трябва да го убия — и замахна с ръка.

Силка се извъртя и посрещна удара с дясната си страна, като междувременно с невероятна пъргавина изопна напред ръце. Тясната част на дланите му се вряза като сабя в юмруците на другия и по най-болезнения начин разхлаби силата на стиснатите им пръсти. Силка вдигна пистолета от пода.

— Хайде да вървим, побойник такъв — рече той. — Тук нямаш работа.

— Какво се бъркаш, бе, като не си в течение — озъби му се брадатият. — Ти си само един наемник и нищо повече — устните му се изкривиха в особена усмивка. — Твоята работа е да ходиш по петите на другите.

Този път се усмихна широко и се втурна напред с намерението да подмине Силка и да се доближи до Крис и Даяна. Приличаше на опитен уличен бияч със свити в лактите и прибрани до тялото ръце и с юмруци, вдигнати нагоре с кокалчетата напред.

Очакваше Силка да заеме отбранителна стойка, ала великанът явно нямаше такива намерения. Вместо това той плъзна левия си крак назад и го изпъна в ограниченото пространство, оставено от насъбралите се хора. Мускулите му потръпваха от силата, която се събираше в тях. Почти незабележимо десният му крак се отдели от пода и с всичка сила се заби в предната част на глезена на другия мъж.

Онзи извика от болка и изненада и се олюля, опитвайки се да запази равновесие. Силка протегна ръка и нанесе саблен удар в гръдния му кош. Изкараният дъх изсвистя като въздух, изпуснат от балон.

Силка грабна превитото на две тяло и се загуби сред гъмжащата тълпа. Стълкновението не беше продължило повече от няколко секунди. Крис бързо се обърна и се притисна в Даяна; кожата му беше студена и влажна.

— Господи! — процеди той през зъби. — Отново случаят с Ленън!

Даяна го почувства как трепери и обви ръка около раменете му.

— Какво искат тия хора от нас? — продължи Крис. — Защо искат да ни унищожат?

Тя го поведе по витата стълба, обточена с бледорозово — същинска ангелска къдрица. Стъпалата вибрираха от музиката и трептенията им се просмукваха в краката им.

— Колко много хора — прошепна Крис. — Всеки път след концерт каним целия свят.

Двамата се упътиха към ъгловата маса до прозорците, седнаха на тапицирания в яркочервена кожа диван до Найл, Таис и Найджъл и отпиха по глътка от „Дом Периньон“, реколта 73.

Наоколо се въртяха фотографи и подобно на лакоми риби, плъзгащи се покрай гладкото тяло на акула, дебнеха да хванат в някоя и друга поза Бианка Джагър и Дейвид Боуи, Норман Мейлър, дошъл на Западния бряг да търси сюжет за следващата си книга, или Бил Греъм — един от най-известните организатори на рок концерти в миналото. Но неизменно се връщаха при Даяна, докато в един момент Крис се разсмя и прошепна в ухото й:

— Тай ще те намрази. И теб, и Бианка, да знаеш. И то жестоко.