Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Даяна захвърли книгата и коленичи до него. Притисна, длани до запъхтяната му гръд, изтри с целувки потта от челото му. Когато той отвори широко очи, тя се усмихна и прошепна:

— Това е сън, шефе. Само сън.

Тъмнокафявите му очи се спряха върху лицето й.

— Даяна.

— Да — каза тя. — Аз съм. Ти си тук, при мен. Няма нищо страшно.

Сийв въздъхна леко, клепачите му се затвориха и минута по-късно вече спеше.

Даяна се върна на своето място на перваза, но не взе отново книгата. Искаше й се да разтърси Сийв, да го събуди, да му каже онова, което бе открила — може би именно то щеше да ги насочи към убиеца. Но той бе толкова уморен, изглеждаше така уплашен от това, което му се бе присънило, каквото и да беше то, че сега тя желаеше единствено той да продължи спокойно съня си. На сутринта щеше да има достатъчно време да му разправи всичко. Очакваше с нетърпение да види изражението на лицето му, когато му покажеше в книгата илюстрацията на „гунсен“ — бойното ветрило.

Когато Крис се прибра в апартамента си, отново валеше. Противно на очакванията си, не чувстваше никаква умора. Имаше усещането, че тази вечер пред него се е отворила врата и той е влязъл в някакъв нов свят, макар и да не бе сигурен какво го очаква в него.

Загледан в дъжда, който се стичаше по стъклата на прозорците, той мислеше за Аликс. Стана, прекоси стаята и пусна радиото. Приготви си питие. Изу обувките си, заравяйки пръсти в дебелия килим на пода. Накрая с въздишка се отпусна в огромното кресло пред прозореца. Дъждът превръщаше светлините на града в нереални, припламващи цветни петна.

Пееше глас на жена:

Той допря чашата до бузата си, затвори очи и си припомни времето, когато мечтите бяха реалност, когато ароматът на лавандулата беше неотделим от мириса на велосипедната смазка, лятото във Франция, когато всичко бе възможно.

За миг вероятно бе заспал или се бе унесъл в спомените си. Така или иначе, когато отвори очи, песента вече се бе сменила. Той остави чашата и отиде в спалнята да си вземе куфара. Откри паспорта си, пъхнат зад кутията с копчетата за ръкавели, клипсовете за смокинг и джобния часовник. Първата му работа сутринта щеше да бъде да изпрати някого от офиса за визата.

Започна съсредоточено да си стяга багажа, без да мисли за нищо друго. Събра от банята тоалетните си принадлежности и ги набута в несесера — самобръсначки еднодневки, тубичка с крем за бръснене, миниатюрна паста за зъби, малък дезодорант.

Музиката тихо стигаше до слуха му от съседната стая, идваща сякаш от друго време или място. Апартаментът бе тъмен, светеше само нощната лампа до леглото му.

Крис бутна встрани плъзгащата се врата на гардероба. Повърхността й представляваше огледало. Той хвърли бегъл поглед към него и ръката му замръзна. Виждаше се външната врата и част от антрето.

Тъмнината бе прорязана като с нож от тънка отвесна ивица светлина, идеща откъм стълбището. И тази ивица бавно се разширяваше пред очите му.

Той гледаше като хипнотизиран. Съзнаваше, че някой полека отваря собствената му входна врата, но това му се струваше нереално, невъзможно.

А то се случваше.

Случваше се тъкмо на него. Крис не знаеше как да постъпи. Завладя го остро чувство за грозяща опасност.

Вратата се отвори още по-широко и светлината заля антрето. Стори му се, че вижда някаква сянка, след това тя се скри и вече нищо не нарушаваше очертанията на осветения клиновиден отрязък от пода.

Изведнъж си даде сметка за сянката, която самият той хвърляше, благодарение на нощната лампа. Тя сочеше право в него, подобно на огромен показалец. Той пристъпи и изчезна в мрака на гардероба.

Стоеше напълно неподвижно, вслушвайки се в хрипливото дишане, излизащо на пресекулки от гърдите му. Сърцето му блъскаше с такава сила, че тялото му се разтърсваше при всеки удар.

Като много адвокати, занимаващи се с криминални дела, Крис неведнъж бе заплашван, така че имаше пистолет и разрешително. Досега не му се бе налагало да го използва, но няколко пъти бе ходил на полицейското стрелбище и там го бяха научили да го използва уверено и точно.

Сега в мрака на гардероба той напипа чекмеджето, в което стоеше револверът. Извади го, все така пипнешком откри кутията с патрони и един по един ги вкара в гнездата. След това бавно се измъкна навън.