Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Така и не намерих в себе си сили да му простя. А сега, естествено, е вече късно.

После, без да погледне към нея, легна по гръб на другата половина на дивана. Не след дълго изтощението го надви и той се унесе в дрямка.

Едва когато се увери, че е заспал дълбоко, Аликс протегна ръка и го погали — нежно и леко. По време на разказа си той бе напрегнат като струна, опъната до скъсване. „Колко тъжен изглежда, помисли си тя, дори и сега.“

Светлината бе огряла лицето му и докато го гледаше, тя за момент си представи, че е Уенди от „Питър Пан“, а той — едно от момченцата, изгубени далеч от майка си и от своя роден дом.

Опита се да си представи какво би било да мрази сестра си дотолкова, че никога да не може да й простя. Мисълта й се стори непоносима и тя потръпна. Горкият Кристофър. И горкият Тери.

Тя се загледа през прозореца в дъжда. Беше часът, когато небето е твърде бледо, за да е нощ, но и твърде тъмно, за да е утро. Спомни си времето, когато двамата с Дик ходиха на остров Барбадос. Бяха взели акваланги под наем и се бяха спуснали в царството на вечната нощ.

Светлината на зеленикаво-сините крайбрежни води бе подобна на тази — полупрозрачна, опалова, течна. Беше толкова тихо, че ударите на сърцето й се превръщаха в център на целия свят. Дик се носеше плавно до нея и тя виждаше отражението си в неговата маска. Чувстваше се като богиня — неуязвима, безсмъртна. И сега Аликс се отпусна, победена отново от същото чувство, и сънят я обори.

Събуди се от шума на дъжда, който тропаше по прозорците. Известно време го гледа с невиждащи очи, все още полузаспала.

После периферното й зрение долови някакво движение в апартамента. Отначало помисли, че Крис е станал, но след това го видя все така проснат на дивана, с лице, заровено във възглавниците.

Тя се стресна, невярваща на очите си. По пода пълзеше тъмна сянка. Кой бе това? Какво правеше? Въпросите прорязаха съзнанието й като светкавица и в същия миг тя скочи.

Бе спала свита на кълбо като котка. Сега гъвкавото й тяло се разгъна и тя се метна към сянката, заби колене и лакти в плът, твърда като стомана.

Обви гърлото с лявата си ръка и рязко дръпна назад, извивайки кръст, използвайки цялата тежест на своето тяло.

Но вместо съпротивление усети, че се премята през глава назад от собственото си усилие, което противникът й бе обърнал срещу нея. Падна и удари силно кръста си в пода.

Очите й се разшириха от ужас при вида на отвратителното лице — лице на звяр, на демон, но не и човешко! — пред нея, над нея, вътре в нея…

Едната й ръка бе останала притисната зад гърба, дъхът й излизаше по-бързо, отколкото смогваше да го поема. Самото дишане отнемаше много сили, много време, което тя нямаше. С мигновено решение, родено от отчаянието и надеждата, тя вряза чело в отвратителното лице, висящо като фенер или пълна луна пред очите й.

Болката я прониза с такава сила, че от здраво стиснатите й зъби излезе скърцане, подобно на последния напън на спираща машина.

Но смазващата тежест се махна от гърдите й и тя жадно пое въздух. Погледна нагоре. Дъждът се пречупваше като през призма, капките сменяха цвета си, падаха върху някакво огледало, не, не огледало, а лъскав метал, назъбен и…

Ветрило, досети се Аликс, преминаващо от светлина в сянка и обратно. Сега единствената й мисъл бе да предупреди Кристофър. Отвори уста, но една мазолеста, твърда като дърво ръка стисна челюстта й така, че тя се задави.

Пръсти като стоманени прътове се пъхнаха между устните й, изпълниха устата, натикваха езика в гърлото й. Тя с ужас усети надигащия се позив за повръщане, неконтролируемите, разкъсващи спазми.

Използвайки свободната си ръка, тя удари с основата на дланта си така, както я бяха учили, незащитеното ухо на своя враг. Тежестта върху притиснатата и дясна ръка олекна, тя успя да я вдигне, и, без да обръща внимание на болката и изтръпналостта, се опита да нанесе елементарния саблен удар от каратето. Почувства разтърсването в костта си от несполучливото попадение.

Но времето, което спечели, й позволи да се изплъзне, да избегне опасността да бъде задушена със собствения си език. Както и преди, в ума й беше единствено Кристофър. И тя изкрещя — един кратък, пронизителен вик на тревога.

И тогава острият ръб на „гунсен“-а я стигна от страни под брадичката, разрязвайки шията й.

Крис се събуди от пръските кръв. Тръсна сънено глава. В следващия миг бе напълно буден при вида на странната, прегърбена сянка, надвесена над Аликс, държаща в ръка… Ветрило?