Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Но съм се заблуждавал. Както и тогава, когато вярвах, че сме наясно какво правим във Виетнам, докато не открих, че войната вече не се води от генералите, нито дори от началник-щабовете. Виетнам беше рожба на президента. Кога Никсън и Кисинджър са спрели да се доверяват на Конгреса и на собствения си кабинет? Не знам това, но от този момент нататък никой американски президент не е давал пет пари нито за Конгреса, нито за хората, избрали членовете му.

Мън си помнели, че Магьосника сякаш бе ходил някъде и бе открил тайната на живота. Смисълът на човешкото съществуване, вечният проблем на хората от неговата раса, вече не го засягаше.

— Но какво прави на свой ред съвременният Конгрес, освен да тъпче собствените си джобове? Гласува нов данъчен закон и добавя към него клауза, с която повишава заплатите на всичките си членове. Сенаторите и представителите хленчат, че не им се дава информация за свръх секретните операции на ЦРУ, а когато я получат, се прескачат един друг, за да я издадат първи на средствата за информация. В момента политическата власт представлява извратено отражение на холивудско шоу и се измерва с това колко минути телевизионно време можеш да си изпросиш. Схващаш ли всичко това, драги ми Мън, или е прекалено сложно за жалкия ти азиатски мозък?

— Новото ти лице не може да те скрие от мен — каза Мън. — Аз те виждам такъв, какъвто си.

— Аз съм бъдещето — рече Магьосника. — Само аз имам достатъчно ум, за да предпазя Америка от самоунищожение. От години японците изкупуват акциите на корпорациите ни. Сега ни измъкват изпод носа най-ценните недвижими имоти заедно с компаниите, които се помещават в тях. Америка се разграбва парче по парче, а правителството спи. Президентът се интересува единствено от властта и тайните си операции, а Конгресът — от това как да одере данъкоплатците.

Едва сега Мън разбра промяната, настъпила у Магьосника. Той не се боеше от смъртта. Но не както във Виетнам, поради вяра в собствената си неуязвимост, а защото бе научил, че животът и смъртта са свързани, че смъртта не е край, а ново начало.

— ЦРУ беше изцяло под властта на лакомите за информация хрътки от Капитолия, които след това я продаваха на медиите — затова го и напуснах.

Магьосника се облакъти на камината. Мън ясно виждаше, че е изключително доволен от себе си.

— Оттогава може да се каже, че съм независим. Вземам решенията сам. Все още имам шеф, но действам в съответствие със собствените си планове. Той си мисли едно, а аз знам друго. Макар да не е толкова глупав като другите, съмнявам се, че би одобрил онова, което върша. И той като всички останали е пленник на собствената си власт.

— Кой е той? — попита Мън. „Кой кого лъже, мина му през ума. Не можеш да имаш шеф и при това да си независим.“

Магьосника се ухили доволно.

— Бас държа, че ти се ще да разбереш. Но ти искаш да разкриеш твърде много тайни, драги ми Мън. Чувам, че напоследък си обикалял из Шан. И какво, разкри ли плана ми? Не вярвам. В противен случай сега нямаше да си тук. Искаш да разбереш кой те е продал — адмирал Джъмбо или генерал Киу. Е, сбъркал си адреса. Аз не раздавам информация, особено на някакъв камбоджанец, който би предпочел да ме види мъртъв.

— Ти уби Тери — рече Мън. — С удоволствие бих ти отнел живота.

— Защо? — попита Магьосника. — Само не ми казвай, че искаш да възстановиш справедливостта. Ти беше просто дресираното кученце на Тери — такова, каквото е за мен Трангх. Единствената разлика между вас двамата е, че Трангх и досега си знае мястото.

— Ти си глупак, ако мислиш така.

— Виж ти, виж ти.

— Тери беше мой приятел. Единственият ми приятел.

Магьосника обърна пистолета и го постави върху протегнатата си длан.

— Добре. Щом наистина искаш да отмъстиш за него, ела и ме убий. — Мън не помръдна от мястото си. Той можеше да познае кога му готвят капан. Това не бе по-различно от приближаването на противника с голи ръце, което Магьосника владееше твърде добре през войната. Идеята беше накараш противника да забрави предпазливостта, а на война непредпазливият е мъртвец.

— Правилно си се насочил към Шан — рече Магьосника. — Именно от там тръгва всичко — пари, власт, живот и смърт. Колко ли хора, драги Мън, са намерили смъртта си там, горе, защото не са могли да направят разлика между тези неща? — Той се засмя. „Берета“-та все още лежеше върху дланта му като отровна примамка. Мън не й обръщаше внимание.

— Не си глупав — каза Магьосника. — Научил си някои неща по-добре дори от Тери.