Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Боже мой — прошепна Сутан. — Татко?

Крис видя желанието на Мило да кимне, да отвори уста, да изрече онази едничка дума, за която бе копнял: „Дъще“. Но не можа да стори нито едно от тези неща.

Сутан прекоси стаята и, без да откъсва очи от лицето на баща си, каза:

— Крис, какво става тук?

— Сега той се нарича не Воже, а Мило.

Тя политна назад като от удар, но Мило бе онзи, който потръпна от думите му. Морфея затвори очи.

— Този човек… — Сутан трябваше да преглътне и да започне отначало. — Искаш да кажеш, че Трангх работи за баща ми?

— Да — отвърна Крис. — Чувстваше се като преводач в деликатен момент на среща за разоръжаване между свръхсили. — Срещнали са се през 1969-та в Индокитай.

— Видях в Трангх една душа, изгубена в хаоса на войната. — Мило бе възвърнал гласа си. Може би причината бе в темата, в докосването до познатата област на философията, заемала целия му живот. — Той беше лакей на Магьосника, изпълняващ всяка негова прищявка. Не можех да понеса да го унижават така, както народите на Камбоджа и Виетнам са били унижавани в продължение на повече от век, от мига, в който ние французите сме стъпили на земята им. В негово лице виждах начин поне в малка степен да изкупя несправедливостите, струпани от моя народ върху него и събратята му. И така, аз го отнех от Върджил и го взех под своя закрила. Обучих го да забрави колониалното си минало, да вижда бъдещето си изпълнено със свобода.

— Свобода? — възкликна Сутан и Крис се запита какво беше онова, което бе изписано върху лицето й. Ужас, отвращение или нещо друго, прекалено сложно, за да го разгадае? — Значи така наричаш убийството? Не мога да повярвам, че във вените ми тече твоята кръв.

Мило се обърна безпомощно към Крис.

— И с Трангх се провалих по същия начин, както с Пол Пот. Ти си прав — аз разбирах само теориите, но не ми се удаде да проникна в душите им. Бях победен от тяхната индивидуалност, която не мога да проумея и досега.

— Както изглежда — рече Крис, — Трангх не се е поддал на неговото обучение. В даден момент се е свързал отново с Върджил и е започнал тайно да работи за него. Заповедите за убийствата са идвали не от баща ти, а от Магьосника.

— Така е — каза бързо Мило. — Трангх трябваше просто да купи „Вратата към нощта“ от Тери Хей, нищо повече. Но Тери се е опитал да ми продаде фалшификат. Предполагал е, че няма да разбера разликата и е бил прав. Но не е знаел, че Трангх работи за мен, нито че ще го изпратя да провери кинжала, преди да сключа сделката. Трангх бе един от малкото хора, виждали оръжието с очите си. Той начаса е забелязал измамата и от тук е последвало всичко останало.

— По всичко личи — каза Крис, — че Трангх вече е имал заповед от Магьосника да убие Тери и това е била великолепна възможност да го стори, без баща ти да заподозре какво става всъщност.

— Вярно ли е това? — обърна се Сутан към мосю Воже.

— Да — кимна печално той. — Така изглежда.

— Но какво те накара да изчезнеш, да смениш името си, да живееш живота си така, сякаш аз не съществувам?

Воже хвърли кратък поглед към Морфея, след което се обърна и се загледа през прозореца.

— Татко?

Той трепна като човек, потънал в неспокоен сън.

— Боя се, че задоволителен отговор не съществува.

В стаята настъпи тишина. Погледът на Крис обходи всички и накрая се спря върху Морфея. Тя стоеше напълно неподвижна и се взираше някъде в пространството, сякаш предугаждаше настъпването на бедствие и не можеше да откъсне очи от кървавото му лице.

Сутан направи една-единствена крачка към фигурата до прозореца.

— Нима наистина очакваш, че ще се примиря с това? Че ще се хвърля в прегръдките ти, ще те обсипя с целувки и ще ти кажа „Всичко е наред, прощавам ти“?

На лицето на Воже се появи плаха усмивка, но когато се обърна и видя изражението й, той се прокашля смутено и закри устата си с юмрук. Жестът не бе достатъчен да скрие ужаса му от нея.

Но в крайната си възбуда Сутан сякаш въобще не забеляза властта си над него.

— Крис — рече тя, — искам да се махна от тук.

— Не мисля, че за момента това е добра идея. — Тя го изгледа с удивление и гняв, но той продължи: — Връзката на мосю Воже с Трангх, колкото и да е слаба, може да се окаже тъкмо онова, което ни е нужно, за да хванем виетнамеца и чрез него да се доберем до Магьосника. — Той й хвърли многозначителен поглед. — Независимо как се чувстваш сега, смятам, че не би искала да изпуснеш подобна възможност.

Тя кимна с неохота.