Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Киу или Джъмбо. Единият от двамата военачалници бе убил Могок и се бе опитал да убие самия него и Ма Варада. Кой? Мън не знаеше. Това бе известно само на Магьосника.

Внезапно Мън се усмихна. Мина му през ума, че всъщност нямаше значение кой бе нанесъл удара. В крайна сметка този, който дърпаше конците, бе Магьосника.

Мън вдигна очи към сградата. Искаше му се Тери да е до него. Той прошепна кратка молитва и каза:

— Добре. Да вървим.

Но Ма Варада го възпря с длан и се изкачи сама по каменните стъпала. Застана на площадката, в зрителния обхват на камерата, монтирана върху каменния корниз на един метър над главата й. Натисна звънеца и като изчака малко, сложи ръка на дръжката и отвори вратата.

— Не искам да я виждам — рече Мило. — Когато научи истината, тя ще ме презре, а като знам това, аз няма да мога да продължа нататък. Сега поне съм изолиран от омразата й и мога да се самозалъгвам, че въобще не я изпитва.

Крис остави телефона и, разбирайки погрешно причината за страха на Мило, каза:

— Трябва да й имате повече доверие. — Той виждаше, че Мило е не по-малко уплашен от Сутан, на която току-що се бе обадил в хотела.

— Крис, къде се изгуби! Направо се побърках от притеснение. — Тревогата я караше едва ли не да крещи в слушалката.

— Бях в Порт дьо Шоази — отвърна той. — Докато вие със Сийв обикаляхте по ресторантите, аз направих невероятно откритие.

— Какво? Да не си намерил Трангх?

— И да, и не. Сигурна ли си, че те интересува?

— За бога, Крис, кажи ми какво става. Не разбираш ли, че и двамата страдаме? Миналата нощ ти ме накара да забравя за миг болката си. Забравих, че Тери е мъртъв и извиках името му. Но нима това е причина да ме наказваш още повече?

Крис моментално се почувства засрамен. Наистина ли толкова държеше да знае, че е по-важен за нея, отколкото Тери? А и можеше ли въобще да разбере това? Как би могла Сутан да му го докаже, дори и да искаше?

— Крис, добре ли си?

— Искам ти и Сийв веднага да дойдете при мен.

— Сийв току-що припадна — каза Сутан. — Все още не се е оправил след нападението на Трангх. Викахме лекар. Така че той няма да излиза никъде.

— Тогава ела ти — рече Крис. — Имаш ли с какво да запишеш адреса?

Той видя болезнения страх, пропълзяващ по лицето на Мило, и каза:

— Вече е късно. Тя всеки момент ще дойде.

— В такъв случай аз ще си отида.

Крис се обърна към Морфея.

— Можете ли да направите нещо?

Мило бе поискал да дойдат тук, в Порт дьо Жад, с думите, че това е единственото място, където се чувства сигурен. Като допълнителна предпазна мярка бе настоял всеки да дойде поотделно — той бе взел метрото, а Крис се бе придвижил от десния бряг на Сена с велосипеда си.

През прозореца Крис виждаше част от вътрешния двор. Зеленясалият фонтан беше осветен и той можеше да различи главата на делфина в средата и разпиляната върху него дълга, оплетена като морска трева коса на русалката. В далечината тъмният правоъгълник на Люксембургските градини беше безмълвен като смъртта.

Морфея се усмихна.

— Той няма да си тръгне. Дъщеря му е всичко за него. Вижда я дори в мен. — Тя се обърна и погледна Мило. — Смяташ ли, че не съм го разбрала? Може и да не знам какво имаш в мислите си, но винаги съм сигурна за онова, което става в сърцето ти.

Мило извърна поглед от нея, отиде до прозореца и се загледа към града.

— Това чакане — рече той, — е по-лошо и от смърт.

— Ще го преживееш — каза Морфея. — Така, както си преживял всички ужаси на войната. — Тя се приближи да го прегърне, но той се отърси от допира й.

— Това е различно, не разбираш ли? Сутан е моята душа: тя е част от мен.

— Живял си толкова дълго без нея.

— Това едва ли може да се нарече живот. — Крис видя дълбоките бръчки на отчаяние, прорязали лицето му. — Влача се като животно, прегризало собствените си крака. Миналото е толкова ярко в съзнанието ми, че едва разбирам какво става край мен. Настоящето е сиво и мрачно като зимна вечер, мъгляво като спомен. — На вратата се почука и той се сепна.

Крис отиде да отвори.

— Здравей, Сутан.

Тя беше облечена в черен клин и прилепнала блуза. Върху клина носеше мини пола в същия траурен цвят, която едва обгръщаше горната част на бедрата й. Не си беше сложила никакъв грим, но според него причината за бледността й бе друга.

— Крис, ти…

— Заповядай, влез.

Сутан прекрачи прага. Крис се дръпна встрани и тя видя Мило в отсрещния край на стаята. Той стоеше като прикован на мястото си, едва способен да си поеме дъх.