Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Най-сетне стигнаха до кабинета на Мило. В него се влизаше през двойни плъзгащи се врати, които в момента бяха отворени. Двамата застанаха на прага — Крис, мъчещ се да различи предметите в мрака, и Мило, напрегнат и съсредоточен, без да гледа каквото и да било.

Влязоха бързо в стаята и Мило незабавно се запъти към бюрото си. В това време Крис застана до прозореца, който гледаше към Сена и към Военното училище и Марсовите полета, разположени на отсрещния бряг.

Прозорецът бе напълно закрит от бамбукови щори, през които се процеждаха тесни ивици мъждива светлина. Крис доближи лице до бамбуковите летвички и надникна през пролуките надолу, към авеню „Ню Йорк“.

Черното БМВ беше спряло до редицата от паркирани автомобили. От ауспуха му излизаха газове; моторът работеше.

Крис се обърна и видя Мило с пистолет в ръка. Понечи да каже нещо, но Мило му даде знак да мълчи и му посочи една врата в стената. Отвори я и влезе вътре. Крис се вмъкна след него.

Намираха се в нещо като килер.

— Колата, която ви преследваше от „Ангкор Ват“, е пред къщата — прошепна Крис в тясното помещение.

— Не ме учудва — каза Мило в ухото му. В апартамента има някой. Както и предполагах, дошли са да откраднат „Гората от мечове“.

Това заинтригува Крис. Той помнеше, че Мило бе заключил при влизането им, а не бе чул шум от разбиване на врата. Следователно онзи, който бе влязъл в апартамента, си беше послужил с ключ.

Той протегна ръка и открехна още малко вратата на килера. Пред очите им се разкри по-обширен отрязък от кабинета, включващ част от отворения портал, пространството около бюрото на Мило и една секция от високата до тавана библиотека.

Тъкмо се канеше да попита Мило кой би могъл да има ключ от външната врата, когато съзря сянката, появила се в очертанията на портала. Почувства как до него Мило се напрегна и видя ръката му да насочва пистолета.

За момент силуетът остана неподвижен, сякаш оглеждаше добре позната обстановка. След това отиде безшумно до бюрото на Мило и включи лампата от гравирано стъкло в единия ъгъл.

На нейната светлина Крис позна Трангх. Мило се отпусна, свали пистолета и се размърда, с намерението да се изправи и може би да излезе от килера. Тъкмо тогава Трангх отиде до библиотеката и като опря длани в повърхността й, отмести част от нея встрани.

Отзад имаше скрита врата. Когато тя бе отворена, Крис усети как ново напрежение изпълва Мило. Междувременно Трангх се наведе в нишата и когато се изправи отново, в ръцете му имаше странен на вид меч е три остриета.

— Merde! — промълви Мило. — Той взима „Гората от мечове“!

С мисълта за черното БМВ отвън, Крис прошепна:

— Може да е видял колата пред къщата и да е решил да премести оръжията на по-безопасно място.

— Никой нямаше да ги намери там, където бяха — рече Мило. — Господи какъв глупак съм бил! Той ме е предал. — Крис видя как пистолетът се вдига и се насочва в тила на Трангх.

В този миг сякаш безброй късчета от мозайка дойдоха на местата си. Крис разбра защо никой не наблюдаваше жилището на Мило. Те просто нямаха нужда от това — виетнамецът беше техните очи и уши.

Трангх работеше за Мило — онзи някой, заемащ високо положение в йерархията на наркотрафика. Но явно в действителност служеше на друг господар. На кого? На този, който го бе изпратил да убие Крис, който бе наредил Мило да бъде застрелян тази вечер, на този, който седеше в черното БМВ. Може би работодателят на Мило?

Изведнъж отговорът дойде от само себе си.

— Той работи за Маркъс Гейбъл.

Мило го погледна за миг.

— За кого?

— За Върджил.

— Да! За Магьосника. Сигурно е така! — Мило се прицели. — Ще плати с живота си за това! — Пръстът му се напрегна на спусъка.

Докато гледаше как Трангх увива „Гората от мечове“ в парче велур, Крис отново се пренесе в момента на тяхната среща в Турет. Спомни си думите на Сийв, Трангх бе убил Тери, Доминик Гуарда и Ал де Кордия. Беше се опитал да убие самия него и при това бе осакатил Аликс.

И все пак, когато му се бе удала повторна възможност да убие Крис, той не я бе използвал. Вместо това бе приел сделката — да замени живота на Сутан срещу кинжала, с който Тери не бе пожелал да се раздели. Защо?

Крис не знаеше, но виждаше в лицето на Трангх тайна, която може би бе длъжен да разгадае, за да разбере кой е и в какво се е превърнал. Защото той ясно разбираше, че вече не е онзи Кристофър Хей, защитавал в съда човека, който впоследствие едва ли не му бе признал вината си. Кристофър Хей, който се бе клел да защитава закона и се чувстваше измамен от него, който знаеше, че справедливостта е поругана и беше безсилен да я възстанови.