Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Затвори очи и повика в съзнанието си образа на кръга, центъра на енергията в айкидо. В тъмнината усети как нападателят се пресяга към нея и разбра, че всичко е загубено. Нямаше начин да спре… В този миг и тримата чуха плющене на кожести криле над главите си — обезпокоен от рязкото движение долу, прилепът се мяташе между гредите на тавана. Освен това беше подушил и кръвта.

Крис и Сутан, разбира се, разпознаха звука, но не и Мабюс. Вниманието му беше привлечено нагоре. От изненадата пръстите му отслабиха хватката си и Крис използва „юде фури ундо“, едно от основните движения в айкидото, за да се извърти встрани.

Всичко стана за частица от секундата, по-кратка дори от едно трепване на окото, но през това време той се отскубна и грабна арлекина от Сутан в същия миг, в който Мабюс рязко я дръпна към себе си.

Виетнамецът я притисна до гърдите си. Ръката му стягаше гърлото й изотзад, така че тя още отсега беше полуудушена.

— Ще ви схрускам и двамата — каза Мабюс. — За вечеря.

— Не, няма — отвърна Крис, докато разпаряше гърба на куклата. — Нея ще я пуснеш.

Смехът на Мабюс рязко секна, когато Крис пъхна кинжала в снопа от светлина.

— Виждаш ли го? Този е истинският. Това е, което всъщност искаш, нали? — попита той, като завъртя оръжието. Синкавата светлина се плъзна по нефритеното острие и то потъмня. — Ако пуснеш Сутан, ще е твой.

— Крис, недей! — Сутан бе вперила очи в него. — Не знаеш какво правиш.

— Знам, и то много добре. — Той отново погледна мъжа зад нея. — Е, какво ще кажеш? Кинжалът срещу жената.

Устните на Мабюс се разтегнаха в усмивка. Алчният му взор попиваше черния кинжал. „Най-сетне“, помисли си той и блъсна Сутан напред, по-близо до Крис.

Крис отстъпи, запазвайки предишното разстояние.

— Защо да се притеснявам? — каза Мабюс. — Мога да имам и нея, и кинжала. — Той стегна по-здраво гърлото на Сутан и тя започна да се дави от липсата на въздух. — Дай ми го. — Гласът му беше като стъкло. — Тя няма да издържи дълго.

Крис вдигна кинжала и хвана с две ръце крехкото нефритено острие.

— Ако веднага не я пуснеш — предупреди той, — ще го строша на две.

— Не ти вярвам.

Крис очакваше това. Ръцете му се напрегнаха и острието се огъна до границата на пречупването.

Очите на Мабюс щяха да изскочат от орбитите си.

— Не! — изкрещя той. — Недей!

— Пусни я.

Виетнамецът свали ръката си от шията на Сутан и тя едва не рухна в краката му. Лицето й беше бяло като тебешир, устата й конвулсивно гълташе въздух.

— Пусни я — повтори Крис. — Веднага.

— Кинжалът! — Мабюс беше почти обезумял.

— Ще го получиш.

— Крис, не трябва да му го даваш. — Гласът на Сутан беше слаб и прегракнал.

— Мълчи — каза той, без да откъсва очи от Мабюс. — Това е игра на нерви.

— Какво?

— Аз имам това, което искаш ти, а ти — това, което искам аз. Никой от нас не се доверява на другия, за да направи първата крачка. Освен това, аз не знам как ще постъпиш, когато кинжалът се окаже у теб.

Мабюс се ухили.

— Не можеш да вярваш на този човек, Крис — каза Сутан.

— Струва ми се, че нямам друг избор — отвърна той. — Искам да останеш жива.

— По-скоро сама ще унищожа кинжала, отколкото да ти позволя да го дадеш на звяр като него.

— Точно така е разсъждавал и Тери Хей — каза Мабюс. — Изобщо не е възнамерявал да продава на Мило „Вратата към нощта“. — Той дръпна Сутан напред към светлината и Крис направи още една крачка назад. Скоро гърбът му щеше да опре в стената и нямаше да има накъде да отстъпва. — Но сега Касапина е мъртъв — гласът на Мабюс прозвуча зловещо в празнотата на конюшнята. — Защото това е името, с което ние го наричахме във Виетнам.

— Ние?

Мабюс пренебрегна въпроса му.

— Онова, което той е мислил или желал, вече няма значение. По един или друг начин свещеният кинжал ще бъде мой. Дори ако трябва да убия и двама ви. Смятате ли, че за мен това има някакво значение? — Той поклати глава. — Нося в себе си толкова белези, които не искат да заздравеят, че дори няма да усетя още два.

— Значи си познавал Тери във Виетнам? Кой си ти?

— Името ми е мосю Мабюс. Или Трангх. Едното или другото, отдавна ми е все едно. Дали моето име, или тяхното, няма значение. — Той посочи нефритения кинжал. — Това е, което има значение.

— Значи той ти е нужен така, както на мен Сутан.

— Крис, не…

— Сутан, казах ти вече, че не давам пукната пара за твоята „Гора от мечове“. Сега виждаш, че това действително е така. Интересуваш ме ти, интересува ме и онова, което е преживял Тери.