Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

„Сем енд Дейв“ крещяха своята популярна „Ар енд Би“, пианото дрънчеше унесено, издигайки стена от звук между Сийв и вездесъщата воня на смърт. Посред такта Магьосника го потупа по рамото.

— Изчезвай — каза Сийв, заровил лице в косата, ухаеща на жасмин и само едва доловимо на смърт.

— Защо така, приятел?

— Върви да се жалваш на някой друг.

— Чувам, че си загазил дълбоко.

Сийв продължаваше да танцува под звуците на „Сем енд Дейв“ и тяхното пиано. Беше къде по-добро от джаз, чувстваше се истинският дух на Америка. Той завъртя момичето.

— Прав си. Тая шибана война е най-дълбоката лайняна яма, в която някога съм попадал.

— Говоря за военен съд.

Едва сега Сийв за пръв път погледна Магьосника в лицето.

— Познавам ли те отнякъде?

— Сега вече ме познаваш — отвърна Магьосника и го дари с широка усмивка. — Какво ще пиеш?

Сийв пусна, крехкото тяло, то се завъртя и изчезна, пъстра прашинка в мъглявия сумрак. Магьосника го отведе до една ъглова маса, където седеше друг мъж и бавно отпиваше от чашата си.

— Чувам — каза Магьосника, — че оня гарван Борк бил в болница с четири пукнати ребра, счупена ключица, китка и тъй нататък в същия дух.

— Така ли?

Магьосника кимна.

— И доколкото разбирам, ти си виновен за цялата работа.

— Ами.

Магьосника се приведе към него, подчертавайки и без това огромните си размери.

— Слушай, приятел, Борк иска да ти изпие кръвта. Ще те одере жив, стига да може.

— Не съм чул такова нещо.

— Това не ме учудва — отвърна Магьосника. — Може би имам по-добри връзки от теб.

Сийв започваше да се досеща накъде бие разговорът.

— Какво искаш? — попита той.

Магьосника се засмя. Беше твърде тъмно, за да се види какво прави другият мъж.

— Въпросът е по-скоро какво искаш ти. Колкото до мен, аз само вербувам хора. Името ми е Върджил, но тук ме знаят повече като Магьосника. — Той посочи с палец към мъжа в сянката. — Бучър ми лепна този прякор и така си остана. — Той отпи от бирата си и продължи. — Работата е там, че Бучър набира екип. Група за оцеляване, тъй да се каже. Целта ни е да оцелеем от тази лудост и, кой знае, може би да припечелим по нещо.

— Надявам се, не става дума за дезертиране или нещо подобно?

— По дяволите, в никакъв случай — отвърна Магьосника. — Ако искаш да трепеш жълтите, ще имаш достатъчно възможности. Ние просто ще се постараем да го правим по наши собствени правила. — Той изсумтя. — Ако смятах, че командването има и най-малката представа как да спечели тази война, сега да съм в разгара на боя. Бога ми, щях да тичам преди всички. Но изглежда единственото, в което Никсън вярва, е, че яснотата отслабва силата. Той върви по стъпките на Уестморлънд. Досега единственият резултат от „войната на изтощение“, която водим, е, че изтощаваме самите себе си. Проклет да съм, ако дам живота си за такъв човек.

— Но нали Никсън казва…

Лицето на Магьосника се изкриви в презрителна гримаса.

— Слушай какво ще ти кажа за нашия любим президент. Той притежава повече власт, отколкото воля. Всичко, което говори, е единствено с цел да се измъкне от кашите, в които ни забърква със своите заповеди. Помниш ли едновремешния комик Фред Алън? Той казваше, че успехът е като да сключваш сделки с детето си или да учиш жена си да шофира — рано или късно свършваш в дранголника. Очевидно, Никсън се готви да ни откара там, а аз нямам намерение да го последвам вътре. Това, което ние правим, е нещо съвсем различно. Е, как ти се струва?

За Сийв всичко звучеше напълно разумно. Магьосника сякаш беше единственият човек, способен да се оправи в тази враждебна среда.

— Интересно. Но тук е невъзможно да се уреди прехвърляне от едно поделение в друго.

— Грешиш. Няма нищо по-лесно.

— Ами Борк?

— Остави тоя гарван на мен — каза Магьосника. — Той вече не е твой проблем, Дансър 3 3 Танцьор (англ.) — Б.пр. .

— Нищо чудно, че те наричат Магьосника — усмихна се Сийв. Не го беше правил толкова отдавна, че сега му се стори странно, сякаш тези мускули бяха започнали да атрофират. — Но защо се спряхте тъкмо на мен?

— Трябват ни няколко свести момчета — каза Бучър, излизайки най-сетне от сянката, в която седеше. Имаше приятна външност и Сийв отбеляза, че изглежда доста по-млад от Магьосника, макар войната да притежаваше способността да изкривява времето. — Получих сведения от първа ръка за онова, което си направил в бордея.

— Приемам сделката — кимна Сийв, като протегна ръка.